Отзив
за пътеписа на арабския пътешественик
Ахмед ибн Фадлан
От: Александър Емилов Серафимов
Факултетен номер: 0854
По дисциплина: Пътуване и комуникации в Източното Средиземноморие IX-XI век.
Титулна страница от “Рисала” на Ахмед ибн Фадлан
Ръкописът на арабският пътешественик от X век Ахмед ибн Фадлан /специалист по ислямско право/ в който описва пътуването си да Волжките българи, е колкото увле-кателен от литературна гледна точка, толкова и безценен извор за онази епоха.Авторът ни осветлява по редица въпроси от взаимоотношенията между араби, тюрки, българите от поволжието и други народи от Средна Азия.Дава ни редица сведения както от етно-ложки, така и от правен характер.Внимателно описва разликите в обичаите и религията на племенните и държавни образувания които среща по време на своето пътуване.
За съжаление сведенията за ибн Фадлан са твърде оскъдни.Това, което се знае за него, произтича единствено от текста на самото му произведение – “Рисала” /“Трактатът”/. Все пак Райна Заимова ни дава годината на смъртта му - 951 [1].Историята на пътуването на ибн Фадлан започва когато един мюсюлмански лечител от Бухара излекува от тежка болест царят на Волжките българи и неговото семейство[2]."Видях, че ислямската държава е преди другите” – казал по този повод блгарският цар.В столицата на халифа-
та, пристигнала мисия с молба от българите - да им проводят пратеници, които да ги просветлят по въпросите на исляма и да им построят джамии в които да се молят.Като вещ по религиозните въпроси, именно ибн Фадлан бил определен за един от ръководи-
телите на пратеничеството.Безспорно арабският халиф /Джаафар имам ал-Муктадир/ не би поверил една толкова важна задача на случаен чиновник /мисля че би могло да се твърди,че именно Волжките българи са най-северният народ приел исляма/.Именно това ни подсказва за начетеността на нашият герой и за положението, което заемал сред съветниците на халифа.
Друг съществен повод за ислямизирането на поселилите се край река Волга българи е търсенето на силен съюзник срещу хазарите /юдеи/, който те намират в лицето на арабския халиф[3].Получава се един парадокс: за да оцелеят, Дунавските българи и да се интегрират в европейското общество от деветото столетие, то те приемат християнството за държавна религия, докато техните събратя от Поволжието поради сходни мотиви, започват да изповядват друга религия – ислямът.
За нашето изложение обаче пътеписът на ибн Фадлан има огромни достойнства от по-друг ъгъл.Поради авторитета на автора, нямаме основания да не вземаме под внимание изключително точните и подробни сведения, които той ни дава за редица аспекти от търговско и икономическо естество за район, зона на взаимодействие между китайско-монголският Изток и християнска Европа; и между арабският, ислямски свят и северните народи /русите например/.Точно това е районът на Средна Азия, може би най-комуникативната част от трасето на Пътят на коприната.
Първото нещо на което ще обърнем внимание е самата подготовка на едно такова пътуване.Докато пътуват от Мадина ас-Салям[4] /Багдад/ до тюркските народи, насе- ляващи Ал Джурдания не са споменати никакви приготовления.Няма да е грешна ако твърдим, че всеки пътеписец би описал само нетипичните за него и етническата му група /в случая арабите/ подробности.Следователно за този етап от пътуването не се изисквали специални приготовления, а само типичното за група от пътници: водач на групата /кервана/, охрана /за предотвратяване на пиратски и разбойнически нападе-
ния/[5],преводачи, пътници, кучета, коне, магарета, камили, слуги и други служители, както и стоки за които авторът по-късно съобщава, че са раздадени като необходими подаръци на владетелите през чиито земи са преминали[6].Ето обаче какви сведения ни оставя, когато се готвят да се борят със “съпротивлението на пространството”:
“ Купихме тюркски камили, поръчахме да ни направят пътни мехове от камилски кожи за преминаване през реката и с помощта на които щяхме да се отправим към страната на тюрките. Запасихме се за из път с хляб, просо, изсушено и осолено месо за три месеца. Обърнахме се към жителите на страната, чиито гости бяхме и с които се бяхме сприятелили, да ни съдействуват за намиране на дрехи, и то колкото се може в по-голямо количество…
За всеки от нас имаше по куртка /връхна дреха, подобна на сако[7]/, хафтан /широко, от груб плат палто/, шуба, плъстена шапка и на всичкото отгоре бурнус /плъстена шапка и капюшон/. Като се нахлузи всичко това едно върху друго, оставаха да се виждат само две очи и, разбира се, широките панталони, двойно подплатени. За всеки имаше и по чифт гетри /обувки без подметки, достигащи до коленете/, ботуши от кимухт /черна кожа от кон или магаре/. Над ботушите още едни чизми, така че когато яздехме камилата, не можехме да се помръднем от тежестта на грамадата от дрехи…
Работата с екипировката на кервана беше свършена. Наехме и водач по име Фалус - жител на Ал-Джурджания. Помолихме се на Аллах - великия и всемогъщия, и тръгнахме.”
Необходимостта от такава екипировка ибн Фадлан обосновава със “студа” и “него-вата огромна сила”…”Веднъж излязох от банята – продължава разказа си той - и когато влязох в къщата, поглеждайки към брадата си, установих, че на мястото й се намираше една ледена шушулка - трябваше да се доближа да огъня, за да придобие тя предишния си вид”.А друг път отбелязва, че “Едно древно дърво се пръсна на две”.
Безспорно е че колкото по на север се пътува климатичните условия стават все по-непоносими за един арабин: “Заваля и сняг. Камилите вървяха едвам-едвам, краката им бяха затънали… душите ни бяха близки до гибел”. Дори на моменти и бузата му залепвала за възглавницата.
Покрай пътуванията той стриктно отбелязва и времето, необходимо за почивки на товарните животни и за събирането на провизии.Във всеки по-голям, подходящ град средната продължителност на тези възстановителни почивки е 2 – 3 дни.
Едно друго важно свидетелство за пътуването през X век, потвърдено от Ахмед ибн Фадлан е не само огромната роля на реките[8] и водните басейни, но и съществуването им като необходимо условие за преодоляване на големи пространства.Още от Бухара /най- голямото за своето време търговско средище/ се отправили към река, където наели кораб до Хорезем, а оттам достигнали и до Джурдания.
Първата река, която е трябвало да прекоси се е наричала Багнади (дн. Бейнау, Багнау) в съседство с Хорезм. След това преминал през реките Джам (Емба). Азал (дн. Елгъз), Уариш (Уил), Уатба (дн. Утва) и Джайх, където се издавили част от неговите хора и камили. Реката Джайх е несъмнено една и съща с реката Урал, известна до миналия век като Яик и това действително е една твърде пълноводна и опасна за преминаване река – седма по пълноводие в Европа. От брега на р. Джайх оцелялата част от експедицията се насочила към Самур (р. Самара), Канджал (дн. Кинел) и Сух (дн. р. Сок), а после покрай земите на народа Ал-Башгард (Башкирия), откъдето не след дълго достигнала до волжките българи, прекосявайки р. Гирмисан (дн. Черемшан), Уран и Урем (дн. Уран) и Баянах (дн. р. Майна). [9]
Интересно е че дори и през големите зимни студове, реките не променяли функцията си на основна пътна артерия.Свидетелство за това е река Джайхун, която по думите на автора “изцяло замръзна” , това непознато за арабските страни явление продължило цели три месеца!Нямало обаче какво да спре устремения керван и заедно с колите, конете, камилите и мулетата те преминали през реката чийто лед бил с дебелина от 17 педи!
По много вълнуващ и интересен начин била преодоляна река Баганди /р.Четан[10]/. Това се случило след като специално изработени от самките на тюркските камили, кожени мехове се запълвали с дрехи и други лични вещи докато не се издуели до краен предел та да може върху всеки такъв кожен мех да се настанят по 5 – 6 и повече души!За весла им служили пръти от хаданк /бяла топола[11]/ и след един такъв, своеобразен рафтинг, те се спускали по течението докато не достигнели целта си. Разбира се такива екстремни преживявания, през 922 година не винаги минавали без жертви, а и това, че керванът се разпръсква го правело и потенциална плячка за башкирците и други войнствено настроени тюркски племена.Тук охранителите минавали първи за да осигурят безопасността на останалите спътници.
От пътеписа на Ахмед ибн Фадлан може да се извлече полезна информация относно монетите, които били в обръщение, по местата през които минава, за състава на ценни метали в изработката им, както и за стойността и съотношението по между ми при размяна.В Бухара например, като най-оживен търговски център и разнообразието на дирхемите /драхмите/ било доста голямо /”различните им видове и цветове”/.Имало дирхеми направени от сплав от жълта и червена мед /ал-гитрифи/,100 от тези дирхеми били равни на 1 сребърен.Други били изсечени само от жълта мед, те се равнявали на един данак, който пък се разменял за една шеста от стойността на сребърния дирхем. Самаркандските дирхеми също се секли от жълта мед, но тяхната стойност била още по-ниска - 6 от тях се равняват на 1 данак.
Естествено, че и по времето на ибн Фадлан фалшификаторите не са спели.Пратеникът ни осведомява:”Видях и хорезмитски драхми, и фалшиви, и оловни, и такива, които не бяха с нормално тегло, и медни”.Един дирхам "тазидж" бил равен на четири и полови-на данака.Сарафите не ще да са били сред най състоятелното съсловие защото изглежда са се занимавали и дребна търговия, като освен монети са продавали “кости за игра” и “мастилници”!?Друга парична единица в Средна Азия бил ратл, един ратл се равнявал на 144 дир-хема.Освен парична единица той се използвал и като мярка за тегло равна на 449,29 грама.[12]
Сред тюркските и съседните на тях народи, покрай обменните, явно са съществували и други финансови операции, като даване на заеми срещу парична или предметна изгода.Те са описани по следният начин:
“…ако на човек му се наложи неочаквано да си тръгне и му потрябват някои ве-щи, като камила или кон или пък се нуждае от пари, то той се задължава да остави като залог остатъка от вещите си на приятеля си тюрк, взима неговите камили, коне и всичко, което му е необходимо, и потегля. Когато се върне оттам, за където е тръгнал, обезщетява го за парите, които е заел от него, или му връща камилите или конете.”[13]
Интересна информация получаваме за един обичай да се посипват знатните гости с монети:”В ръкава му повидимому имаше дирхами, които той разпръсна върху нас… разхвърляха пред нас множество дирхеми...жените изсипаха върху й дирхеми...”[14].
Този обичай е характерен за много народи /пръскането на пари от Тервел в Констан-тинопол през 705 г., описано в лексикона “Свида”/.Това демонстративно пръскане на монети подчертава и показва наяве ритуално представата за “богатия” , “щастливия“, “с добра съдба и късмет” владетел, която е била присъща и на българите.[15]
От непосредственият разказ се разбира с какви стоки са търгували различните народи попаднали в описаните от ибн Фадлан случки.Като по близки до Западна Европа русите са имали търговски взаимоотношения с “франките” от които явно са си набавяли плоски мечове.От един спътник, ковач той научава за интереса на немюсюлманските народи към кованото желязо.
“Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил” или “Няколко търговци излезли по река Атил, както обичайно правят това.”- свидетелство за интензивни търговски контакти.Покрай тази река, течаща към страната на хазарите се намирало пазарището, което ставало по всяко време и там се продавали много полезни стоки с голяма стойност.Русите акостирали на брега на реката и дори си правели дървени домове, което наистина означава, че са се заседявали и постоянната търговия с Волжките българи, хазарите и тюрките не ми била чужда.Ценна стока за тях били мънистите, които след като нанизвали подарявали на своите жени, дори сключ-вали и търговски договори!!! за тези украшения.
Ето един странен обичаи за търговия, който се вижда много странен на Ахмед ибн Фадлан:
“И само след като техните кораби пристигнат на това пристанище, всеки от тях излиза и носи със себе си хляб, месо, лук, мляко и набиз и така, докато не достигне до дълга, забита в земята греда, по която има изсечено лице, наподобяващо лице на човек, а около нея парчета от дърво с по-малки изображения, а зад тях стърчат високи трупи, забити в земята. И така той се приближава към голямото изображение, покланя му се и произнася следните слова: "О, господарю мой! Дойдох от далечна страна. С мен пристигнаха толкова и толкова девойки и толкова и толкова самурени кожи", и така, докато не изреди всички стоки, които е донесъл със себе си - "аз дойдох при теб с тези дарове" – след това оставя всичко, каквото носи със себе си, пред гредата - "искам да ми изпратиш търговец, притежаващ много пари и дирхеми, за да купи от мен всичко, каквото пожелая, и да не ми противоречи в нищо, за което му говоря". И след това си отива.
И все пак, ако продажбата бъде трудна за него и идването му се протака, то той отново пристъпва с подаръка – втори и трети, и ако му бъде трудно да получи това, което иска, той поднася подарък на всяко от по-малките изображения, моли и за ходатайство и ще каже: "Това са жени на нашия господар, неговите дъщери, неговите синове." И така той продължава да отправя молби към едно или друго изображение, да го моли и унизително да проси и да се кланя пред тях. Понякога продажбата се извършва много лесно, така че той продавал. Тогава той изрича: "Господарю мой, вече се изпълни това, което ми бе нужно, и трябва да го възнагради!" И ето че той взема известен брой овце или рогат добитък, убива ги и раздава част от месото, а останалото го занася и хвърля пред голямата греда и пред малките, намиращи се около нея, и главите на рогатия добитък и на овцете на тези трупчета, забити в земята. Когато настъпи нощта, идват кучета и изяждат всичко. Говори този, който е сторил това: "Вече си доволен от мен, господарю мой, изяде моя дар." !!!
Авторът описва Волжките българи и като един вид търговски посредници между северните от тях народи и живеещите на юг – тюрки.Тюрките охотно купували донесени от Север ценни кожи, защото правели от тях своите скъпи самурени шапки, които били задължителна част от костюма, на който и да е знатен куманин или печенег.[16]От номадите вземали овце и други животни.Продукти с които Волжките българи активно търгували били медът,зелените ябълки /’’момински’’/, лешници, черни лисици и риба от която добивали рибено масло.
Не става много ясно обаче дали съдовете, при царя на Българите, които ибн Фадлан е видял и твърди, че са изработени от йеменски оникс са достигнали до Поволжието по пътя на тър-говско-икономическо сътрудничество с различни народи или става въпрос за чисто регионален занаят, при който такива съдове се правят от рог на носорог, както му било обяснено на него.
Но след като арабският пътешественик пише, че трона на българският владетел е покрит с византийски брокат и коприна, а шатрата му е постлана с арменски килими, може да се каже,че регионът още през X век е бил превърнат в съсредоточие на интензивен обмен с далечни култури в резултат на непрестанните пътувания с търговска цел.
Картина на Х.И.Семирадски по мотиви от разказа на ибн Фадлан и серщата му с русите през 921г. /historydoc.edu.ru/catalog.asp?cat_ob_no=12186.../
Ибн Фадлан чете писмото от багдатския халиф Ал Муктадир до царя на Волжките българи. /www.islam.ru/pressclub/histori/sepobifnro/
Карта на някои земи и народи, описани от ибн Фадлан.
Вероятен маршрут на ибн Фадлан до Части от ръкописа на ибн Фадлан.
земите на Волжките българи.
[1] Заимова ,Р. Арабски извори за българите.С.,2000
[2] Пак там;
Ковалевски А.В. Книга Ахмеда Ибн Фадлана о его путешествии на Волгу 921-922 г.,Харьков, 1956.
[3] “…да построя крепост, от която щяха да ме защитават от юдеите”- както заявил пред ибн Фадлан царят на българите – www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[4] града на мира
[5] ето какво пише ибн Фадлан по повод башкирите /Ал-Башгард/ - Ние се пазехме, бяхме много внимателни, защото това бяха най-лошите тюрки и най-мръсните, които бяхме срещали, и повече от всички връхлитаха и бяха настроени и имаха склонност и разположение към убийства. Някой от тях среща случайно на пътя човек, отсича му главата, взема я със себе си, а трупа му изоставя.- www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[6] надонесли му бяхме стафиди, орехи, пипер и просо / на владетеля на гузите /;
“Подир това аз извадих подаръците, които се състояха от благовония, дрехи, бисери и маргарит за жена му, непрекъснато вадех пред него и пред нея вещите една подир друга, докато не изчерпахме донесеното. Сетне облякох жена му в почетен халат “ /подаръци дадени на царя на българите/. - www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[7]Всички уточнения в скоби са на преводача Л.М.Бораджиева Ахмед ибн Фадлан Пътешествие до Волжка България
[8] за значението и връзката на реката и морските превозни средства с ежедневието на търговските народи, през Средновековието разбираме и от погребалните обичаи на някои народи описани от ибн Фадлан:
“…построяват малък кораб и полагат мъртвеца в него…” /русите/ след което го запалват
“…под този гроб има голяма река, те поместват гроба именно над тази река и казват, че всичко се прави, за да не достигнат до него нито дяволът, нито човек, нито червеи, нито пък други отвратителни твари…” / за погребалните ритуали при хазарите /
[9] Наблюдения на Петър Добрев върху ‘Пътувания...’ на Ибн Фадлан - http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/fadl_dobr.html
[10] Л.М.Бораджиева Ахмед ибн Фадлан Пътешествие до Волжка България
[11] Пак там
[12] Пак там
[13] Пак там
[14] Пак там
[15] Заимова ,Р. Арабски извори за българите.С.,2000
[16] Наблюдения на Петър Добрев върху ‘Пътувания...’ на Ибн Фадлан - http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/fadl_dobr.html
за пътеписа на арабския пътешественик
Ахмед ибн Фадлан
От: Александър Емилов Серафимов
Факултетен номер: 0854
По дисциплина: Пътуване и комуникации в Източното Средиземноморие IX-XI век.
Титулна страница от “Рисала” на Ахмед ибн Фадлан
Ръкописът на арабският пътешественик от X век Ахмед ибн Фадлан /специалист по ислямско право/ в който описва пътуването си да Волжките българи, е колкото увле-кателен от литературна гледна точка, толкова и безценен извор за онази епоха.Авторът ни осветлява по редица въпроси от взаимоотношенията между араби, тюрки, българите от поволжието и други народи от Средна Азия.Дава ни редица сведения както от етно-ложки, така и от правен характер.Внимателно описва разликите в обичаите и религията на племенните и държавни образувания които среща по време на своето пътуване.
За съжаление сведенията за ибн Фадлан са твърде оскъдни.Това, което се знае за него, произтича единствено от текста на самото му произведение – “Рисала” /“Трактатът”/. Все пак Райна Заимова ни дава годината на смъртта му - 951 [1].Историята на пътуването на ибн Фадлан започва когато един мюсюлмански лечител от Бухара излекува от тежка болест царят на Волжките българи и неговото семейство[2]."Видях, че ислямската държава е преди другите” – казал по този повод блгарският цар.В столицата на халифа-
та, пристигнала мисия с молба от българите - да им проводят пратеници, които да ги просветлят по въпросите на исляма и да им построят джамии в които да се молят.Като вещ по религиозните въпроси, именно ибн Фадлан бил определен за един от ръководи-
телите на пратеничеството.Безспорно арабският халиф /Джаафар имам ал-Муктадир/ не би поверил една толкова важна задача на случаен чиновник /мисля че би могло да се твърди,че именно Волжките българи са най-северният народ приел исляма/.Именно това ни подсказва за начетеността на нашият герой и за положението, което заемал сред съветниците на халифа.
Друг съществен повод за ислямизирането на поселилите се край река Волга българи е търсенето на силен съюзник срещу хазарите /юдеи/, който те намират в лицето на арабския халиф[3].Получава се един парадокс: за да оцелеят, Дунавските българи и да се интегрират в европейското общество от деветото столетие, то те приемат християнството за държавна религия, докато техните събратя от Поволжието поради сходни мотиви, започват да изповядват друга религия – ислямът.
За нашето изложение обаче пътеписът на ибн Фадлан има огромни достойнства от по-друг ъгъл.Поради авторитета на автора, нямаме основания да не вземаме под внимание изключително точните и подробни сведения, които той ни дава за редица аспекти от търговско и икономическо естество за район, зона на взаимодействие между китайско-монголският Изток и християнска Европа; и между арабският, ислямски свят и северните народи /русите например/.Точно това е районът на Средна Азия, може би най-комуникативната част от трасето на Пътят на коприната.
Първото нещо на което ще обърнем внимание е самата подготовка на едно такова пътуване.Докато пътуват от Мадина ас-Салям[4] /Багдад/ до тюркските народи, насе- ляващи Ал Джурдания не са споменати никакви приготовления.Няма да е грешна ако твърдим, че всеки пътеписец би описал само нетипичните за него и етническата му група /в случая арабите/ подробности.Следователно за този етап от пътуването не се изисквали специални приготовления, а само типичното за група от пътници: водач на групата /кервана/, охрана /за предотвратяване на пиратски и разбойнически нападе-
ния/[5],преводачи, пътници, кучета, коне, магарета, камили, слуги и други служители, както и стоки за които авторът по-късно съобщава, че са раздадени като необходими подаръци на владетелите през чиито земи са преминали[6].Ето обаче какви сведения ни оставя, когато се готвят да се борят със “съпротивлението на пространството”:
“ Купихме тюркски камили, поръчахме да ни направят пътни мехове от камилски кожи за преминаване през реката и с помощта на които щяхме да се отправим към страната на тюрките. Запасихме се за из път с хляб, просо, изсушено и осолено месо за три месеца. Обърнахме се към жителите на страната, чиито гости бяхме и с които се бяхме сприятелили, да ни съдействуват за намиране на дрехи, и то колкото се може в по-голямо количество…
За всеки от нас имаше по куртка /връхна дреха, подобна на сако[7]/, хафтан /широко, от груб плат палто/, шуба, плъстена шапка и на всичкото отгоре бурнус /плъстена шапка и капюшон/. Като се нахлузи всичко това едно върху друго, оставаха да се виждат само две очи и, разбира се, широките панталони, двойно подплатени. За всеки имаше и по чифт гетри /обувки без подметки, достигащи до коленете/, ботуши от кимухт /черна кожа от кон или магаре/. Над ботушите още едни чизми, така че когато яздехме камилата, не можехме да се помръднем от тежестта на грамадата от дрехи…
Работата с екипировката на кервана беше свършена. Наехме и водач по име Фалус - жител на Ал-Джурджания. Помолихме се на Аллах - великия и всемогъщия, и тръгнахме.”
Необходимостта от такава екипировка ибн Фадлан обосновава със “студа” и “него-вата огромна сила”…”Веднъж излязох от банята – продължава разказа си той - и когато влязох в къщата, поглеждайки към брадата си, установих, че на мястото й се намираше една ледена шушулка - трябваше да се доближа да огъня, за да придобие тя предишния си вид”.А друг път отбелязва, че “Едно древно дърво се пръсна на две”.
Безспорно е че колкото по на север се пътува климатичните условия стават все по-непоносими за един арабин: “Заваля и сняг. Камилите вървяха едвам-едвам, краката им бяха затънали… душите ни бяха близки до гибел”. Дори на моменти и бузата му залепвала за възглавницата.
Покрай пътуванията той стриктно отбелязва и времето, необходимо за почивки на товарните животни и за събирането на провизии.Във всеки по-голям, подходящ град средната продължителност на тези възстановителни почивки е 2 – 3 дни.
Едно друго важно свидетелство за пътуването през X век, потвърдено от Ахмед ибн Фадлан е не само огромната роля на реките[8] и водните басейни, но и съществуването им като необходимо условие за преодоляване на големи пространства.Още от Бухара /най- голямото за своето време търговско средище/ се отправили към река, където наели кораб до Хорезем, а оттам достигнали и до Джурдания.
Първата река, която е трябвало да прекоси се е наричала Багнади (дн. Бейнау, Багнау) в съседство с Хорезм. След това преминал през реките Джам (Емба). Азал (дн. Елгъз), Уариш (Уил), Уатба (дн. Утва) и Джайх, където се издавили част от неговите хора и камили. Реката Джайх е несъмнено една и съща с реката Урал, известна до миналия век като Яик и това действително е една твърде пълноводна и опасна за преминаване река – седма по пълноводие в Европа. От брега на р. Джайх оцелялата част от експедицията се насочила към Самур (р. Самара), Канджал (дн. Кинел) и Сух (дн. р. Сок), а после покрай земите на народа Ал-Башгард (Башкирия), откъдето не след дълго достигнала до волжките българи, прекосявайки р. Гирмисан (дн. Черемшан), Уран и Урем (дн. Уран) и Баянах (дн. р. Майна). [9]
Интересно е че дори и през големите зимни студове, реките не променяли функцията си на основна пътна артерия.Свидетелство за това е река Джайхун, която по думите на автора “изцяло замръзна” , това непознато за арабските страни явление продължило цели три месеца!Нямало обаче какво да спре устремения керван и заедно с колите, конете, камилите и мулетата те преминали през реката чийто лед бил с дебелина от 17 педи!
По много вълнуващ и интересен начин била преодоляна река Баганди /р.Четан[10]/. Това се случило след като специално изработени от самките на тюркските камили, кожени мехове се запълвали с дрехи и други лични вещи докато не се издуели до краен предел та да може върху всеки такъв кожен мех да се настанят по 5 – 6 и повече души!За весла им служили пръти от хаданк /бяла топола[11]/ и след един такъв, своеобразен рафтинг, те се спускали по течението докато не достигнели целта си. Разбира се такива екстремни преживявания, през 922 година не винаги минавали без жертви, а и това, че керванът се разпръсква го правело и потенциална плячка за башкирците и други войнствено настроени тюркски племена.Тук охранителите минавали първи за да осигурят безопасността на останалите спътници.
От пътеписа на Ахмед ибн Фадлан може да се извлече полезна информация относно монетите, които били в обръщение, по местата през които минава, за състава на ценни метали в изработката им, както и за стойността и съотношението по между ми при размяна.В Бухара например, като най-оживен търговски център и разнообразието на дирхемите /драхмите/ било доста голямо /”различните им видове и цветове”/.Имало дирхеми направени от сплав от жълта и червена мед /ал-гитрифи/,100 от тези дирхеми били равни на 1 сребърен.Други били изсечени само от жълта мед, те се равнявали на един данак, който пък се разменял за една шеста от стойността на сребърния дирхем. Самаркандските дирхеми също се секли от жълта мед, но тяхната стойност била още по-ниска - 6 от тях се равняват на 1 данак.
Естествено, че и по времето на ибн Фадлан фалшификаторите не са спели.Пратеникът ни осведомява:”Видях и хорезмитски драхми, и фалшиви, и оловни, и такива, които не бяха с нормално тегло, и медни”.Един дирхам "тазидж" бил равен на четири и полови-на данака.Сарафите не ще да са били сред най състоятелното съсловие защото изглежда са се занимавали и дребна търговия, като освен монети са продавали “кости за игра” и “мастилници”!?Друга парична единица в Средна Азия бил ратл, един ратл се равнявал на 144 дир-хема.Освен парична единица той се използвал и като мярка за тегло равна на 449,29 грама.[12]
Сред тюркските и съседните на тях народи, покрай обменните, явно са съществували и други финансови операции, като даване на заеми срещу парична или предметна изгода.Те са описани по следният начин:
“…ако на човек му се наложи неочаквано да си тръгне и му потрябват някои ве-щи, като камила или кон или пък се нуждае от пари, то той се задължава да остави като залог остатъка от вещите си на приятеля си тюрк, взима неговите камили, коне и всичко, което му е необходимо, и потегля. Когато се върне оттам, за където е тръгнал, обезщетява го за парите, които е заел от него, или му връща камилите или конете.”[13]
Интересна информация получаваме за един обичай да се посипват знатните гости с монети:”В ръкава му повидимому имаше дирхами, които той разпръсна върху нас… разхвърляха пред нас множество дирхеми...жените изсипаха върху й дирхеми...”[14].
Този обичай е характерен за много народи /пръскането на пари от Тервел в Констан-тинопол през 705 г., описано в лексикона “Свида”/.Това демонстративно пръскане на монети подчертава и показва наяве ритуално представата за “богатия” , “щастливия“, “с добра съдба и късмет” владетел, която е била присъща и на българите.[15]
От непосредственият разказ се разбира с какви стоки са търгували различните народи попаднали в описаните от ибн Фадлан случки.Като по близки до Западна Европа русите са имали търговски взаимоотношения с “франките” от които явно са си набавяли плоски мечове.От един спътник, ковач той научава за интереса на немюсюлманските народи към кованото желязо.
“Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил” или “Няколко търговци излезли по река Атил, както обичайно правят това.”- свидетелство за интензивни търговски контакти.Покрай тази река, течаща към страната на хазарите се намирало пазарището, което ставало по всяко време и там се продавали много полезни стоки с голяма стойност.Русите акостирали на брега на реката и дори си правели дървени домове, което наистина означава, че са се заседявали и постоянната търговия с Волжките българи, хазарите и тюрките не ми била чужда.Ценна стока за тях били мънистите, които след като нанизвали подарявали на своите жени, дори сключ-вали и търговски договори!!! за тези украшения.
Ето един странен обичаи за търговия, който се вижда много странен на Ахмед ибн Фадлан:
“И само след като техните кораби пристигнат на това пристанище, всеки от тях излиза и носи със себе си хляб, месо, лук, мляко и набиз и така, докато не достигне до дълга, забита в земята греда, по която има изсечено лице, наподобяващо лице на човек, а около нея парчета от дърво с по-малки изображения, а зад тях стърчат високи трупи, забити в земята. И така той се приближава към голямото изображение, покланя му се и произнася следните слова: "О, господарю мой! Дойдох от далечна страна. С мен пристигнаха толкова и толкова девойки и толкова и толкова самурени кожи", и така, докато не изреди всички стоки, които е донесъл със себе си - "аз дойдох при теб с тези дарове" – след това оставя всичко, каквото носи със себе си, пред гредата - "искам да ми изпратиш търговец, притежаващ много пари и дирхеми, за да купи от мен всичко, каквото пожелая, и да не ми противоречи в нищо, за което му говоря". И след това си отива.
И все пак, ако продажбата бъде трудна за него и идването му се протака, то той отново пристъпва с подаръка – втори и трети, и ако му бъде трудно да получи това, което иска, той поднася подарък на всяко от по-малките изображения, моли и за ходатайство и ще каже: "Това са жени на нашия господар, неговите дъщери, неговите синове." И така той продължава да отправя молби към едно или друго изображение, да го моли и унизително да проси и да се кланя пред тях. Понякога продажбата се извършва много лесно, така че той продавал. Тогава той изрича: "Господарю мой, вече се изпълни това, което ми бе нужно, и трябва да го възнагради!" И ето че той взема известен брой овце или рогат добитък, убива ги и раздава част от месото, а останалото го занася и хвърля пред голямата греда и пред малките, намиращи се около нея, и главите на рогатия добитък и на овцете на тези трупчета, забити в земята. Когато настъпи нощта, идват кучета и изяждат всичко. Говори този, който е сторил това: "Вече си доволен от мен, господарю мой, изяде моя дар." !!!
Авторът описва Волжките българи и като един вид търговски посредници между северните от тях народи и живеещите на юг – тюрки.Тюрките охотно купували донесени от Север ценни кожи, защото правели от тях своите скъпи самурени шапки, които били задължителна част от костюма, на който и да е знатен куманин или печенег.[16]От номадите вземали овце и други животни.Продукти с които Волжките българи активно търгували били медът,зелените ябълки /’’момински’’/, лешници, черни лисици и риба от която добивали рибено масло.
Не става много ясно обаче дали съдовете, при царя на Българите, които ибн Фадлан е видял и твърди, че са изработени от йеменски оникс са достигнали до Поволжието по пътя на тър-говско-икономическо сътрудничество с различни народи или става въпрос за чисто регионален занаят, при който такива съдове се правят от рог на носорог, както му било обяснено на него.
Но след като арабският пътешественик пише, че трона на българският владетел е покрит с византийски брокат и коприна, а шатрата му е постлана с арменски килими, може да се каже,че регионът още през X век е бил превърнат в съсредоточие на интензивен обмен с далечни култури в резултат на непрестанните пътувания с търговска цел.
Картина на Х.И.Семирадски по мотиви от разказа на ибн Фадлан и серщата му с русите през 921г. /historydoc.edu.ru/catalog.asp?cat_ob_no=12186.../
Ибн Фадлан чете писмото от багдатския халиф Ал Муктадир до царя на Волжките българи. /www.islam.ru/pressclub/histori/sepobifnro/
Карта на някои земи и народи, описани от ибн Фадлан.
Вероятен маршрут на ибн Фадлан до Части от ръкописа на ибн Фадлан.
земите на Волжките българи.
[1] Заимова ,Р. Арабски извори за българите.С.,2000
[2] Пак там;
Ковалевски А.В. Книга Ахмеда Ибн Фадлана о его путешествии на Волгу 921-922 г.,Харьков, 1956.
[3] “…да построя крепост, от която щяха да ме защитават от юдеите”- както заявил пред ибн Фадлан царят на българите – www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[4] града на мира
[5] ето какво пише ибн Фадлан по повод башкирите /Ал-Башгард/ - Ние се пазехме, бяхме много внимателни, защото това бяха най-лошите тюрки и най-мръсните, които бяхме срещали, и повече от всички връхлитаха и бяха настроени и имаха склонност и разположение към убийства. Някой от тях среща случайно на пътя човек, отсича му главата, взема я със себе си, а трупа му изоставя.- www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[6] надонесли му бяхме стафиди, орехи, пипер и просо / на владетеля на гузите /;
“Подир това аз извадих подаръците, които се състояха от благовония, дрехи, бисери и маргарит за жена му, непрекъснато вадех пред него и пред нея вещите една подир друга, докато не изчерпахме донесеното. Сетне облякох жена му в почетен халат “ /подаръци дадени на царя на българите/. - www.kroraina.com/fadlan/fadl_15.html
[7]Всички уточнения в скоби са на преводача Л.М.Бораджиева Ахмед ибн Фадлан Пътешествие до Волжка България
[8] за значението и връзката на реката и морските превозни средства с ежедневието на търговските народи, през Средновековието разбираме и от погребалните обичаи на някои народи описани от ибн Фадлан:
“…построяват малък кораб и полагат мъртвеца в него…” /русите/ след което го запалват
“…под този гроб има голяма река, те поместват гроба именно над тази река и казват, че всичко се прави, за да не достигнат до него нито дяволът, нито човек, нито червеи, нито пък други отвратителни твари…” / за погребалните ритуали при хазарите /
[9] Наблюдения на Петър Добрев върху ‘Пътувания...’ на Ибн Фадлан - http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/fadl_dobr.html
[10] Л.М.Бораджиева Ахмед ибн Фадлан Пътешествие до Волжка България
[11] Пак там
[12] Пак там
[13] Пак там
[14] Пак там
[15] Заимова ,Р. Арабски извори за българите.С.,2000
[16] Наблюдения на Петър Добрев върху ‘Пътувания...’ на Ибн Фадлан - http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/fadl_dobr.html
