Р Е А Л И З Ъ М

Предпоставки

1.Най-важният актор в международните отношения е държавата. Според реалистите държавата е единственият фактор, който може да повлияе на световните обстоятелства. Те отчитат съществуването на други актори като международни и транснационални организации, мултинационални корпорации, неправителствени организации и др. дотолкова, доколкото техните действия понякога могат да повлияят индиректно върху държавите.

2.Държавата е единен актор. Това означава,че реалистите се интересуват от решенията и политиката на правителството, т.е. само правителството има правото да говори от името на държавата.

3.Държавата е рационален актор. Единствената причина, поради която държавата участва в международните отношения, е да осъществи своите собствени интереси и национални цели. Ето защо, за да максимизира позицията си, държавата трябва рационално да анализира ползите и разходите от действията.

4.Националната сигурност- военна и политическа- е “висшият политически въпрос” за реалистите. Икономическите и социалните въпроси се категоризират като”нисши”.

Oсновни положения

1.Теория за силата

Силата на държавата е от важно значение за реалистите. Тя може да се дефинира като:

- контрол върху психиката и действията на хората(Моргентхау)

- мощ, способна да бъде използвана ефективно(Киндълбергер)

- основен капацитет на държавата да контролира поведението на другите(Холсти)

Силата често се счита за влиятелно отношение,т.е. възможността на един актор да склони друг да действа по някакъв желан начин или да се въздържи от нежелано поведение.

Според Клаус Кнор, силата, влиянието и взаимозависимостта са неразривно свързани. Две държави могат да бъдат в конфликт по някои въпроси, докато си сътрудничат по други. “Когато си сътрудничат, те извличат полза от създаването на нови ценности- материални и нематериални. Когато са в конфликт, те се стремят да извлекат изгода за сметка на другата.” В двата случая те са взаимозависими. Следователно силата е важен момент при конфликтни ситуации, докато влиянието е от централно значение, както в условия на колфликт, така и в отношения на сътрудничество.

Централно място в реалистичната теория за международните отношения заемат променливи като географски, демографски, ресурсни и геополитически фактори. На тази основа Моргентхау

обособява шест категории сила:

- Географска локализация

- Природни ресурси

- Промишлен капацитет

- Военна подготовка

- Население

- Неосезаеми елементи

Важен в това отношение е и въпросът за измерване на силата. Джефри Харт предлага за изучаване и измерване на силата да се зползват три подхода:

- контрол над ресурсите

- контрол над акторите

- контрол над събитията и резултатите

2.Баланс на силите

Балансът на силите е принципът на т. нар. механизъм на силовата политика и води до разглеждане на военния потенциал, дипломатическата инициатива и икономическата мош. Политиката на баланса на силите според Хюм е основана “на здравия разум и очевидните аргументи”, т.е. на приложението на закона за самосъхранението.

Основни значения на понятието”баланс на силите”(Мартин Уайт):

- Равномерно разпределение, т.е. равновесие на силите

- Принцип, чрез който силите трябва равномерно да бъдат разпределени

- Принцип, чрез който една страна трябва да има такъв предел на своята мощ, че да може да преодолее опасността от неравномерно разпределение на силите

- Съществуващо съотношение на силите

- Концепция за поддържане на баланса

- Свойствена тенденция на международната система да създава равномерно разпределение на силите

- Историческо описание на международната система

Видове баланс на силите:

- Еднополярен- при една преобладаваща сила

- Биполярен- при две равномерно разпределени сили

- Мултиполярен- при три и повече велики сили

Начини, чрез които една държава може да повлияе върху баланса на силите:

- Чрез увеличаване на своята военна мощ и капацитет

- Чрез разделяне на враждуващите страни или чрез опит за разцепление на враждуващите страни отвътре

- Чрез подпомагане на друга страна и привличането и като съюзник в новото съотношение на силите

- Чрез формиране на съюзи с други държави с цел гарантиране на сигурността

Основни проблеми, свързани с баланса на силите:

- Двусмисленост

- Неяснота дали балансът на силите е описание, или предписание

- Определението за “сила”, което подчертава баланса на силите

- Равновесие между страните

- Балансът на силите включва възможността на една държава да поддържа баланса

3.Концепция за войната

Клаусвиц дефинира войната като продължение на политиката с други средства. Войната е жизненоспособен политически избор, полезен начин за увеличаване на силата и постигане на поставените цели.

Войната трябва да отговаря на понятието за справедливост:

- Самата война трябва да бъде справедлива

- Страните трябва да бъдат справедливи във войната

Закони на войната:

- Силата трябва да бъде пропорционална на целите

- Войната е необходима за поддържане на ред в международната система

Видове война в зависимост от водещите мотиви/М.Уайт/:

- Война на изгодата- обикновено се свързва с териториална експанзия

- Война на страха- всички сили по всяко време са загрижени най-вече за своята сигурност и повечето сили в повечето случаи виждат своята сигурност застрашена. Според Хъдсън едва ли има друг фактор, който толкова безжалостно да повлече една държава във войната, от постоянната загуба на относителната сила.

4.Концепция за сигурността

Централен проблем в реалистичната теория за международните отношения заема т.нар. дилема на сигурността.Всяка страна се стреми да максимизира своята сила, за да максимизира защитата на своята национална сигурност. В системата на анархия, където няма по-висш авторитет от държавата, това означава държавите да поддържат злокобната спирала на увеличение на своята сигурност, което намалява сигурността като цяло.

Принципи на политическия реализъм/Ханс Моргентау/:

1.Политическият реализъм вярва, че политиката, както обществото като цяло, се управлява от закони, които имат своите корени в човешката природа. За да се подобри обществото, първо е необходимо да се разберат законите, чрез които обществото съществува.

2.Главният пътепоказател, който помага на политическия реализъм да си прокара път през пейзажа на международната политика, е концепцията за интереса, дефинирана от гледна точка на силата.

3.Идеята за интереса е всъщност есенцията на политиката и не се влияе от обстоятелствата, породени от време и място.

4.Политическият реализъм е наясно с моралното значение на политическите действия.

5.Политическият реализъм не идентифицира моралните аспирации на отделната нация с моралните закони, които управляват вселената.

6.Политическите реалисти поддържат автономия на политическата сфера.

Реализма / Ханс Моргентау

Съдържание:

Въведение:

Politics among Nations

Корени

Тукидид

Николо Макиавели

Исторически причини

Реализмът според Моргентау

Образът на човека в Реализма

Международната политика в светлината на Реализма

Обективността в политиката

Власт и интереси в международната политика

Ролята на морала

Развитие

Реализмът е направление в политологията, което се занимава с международните отношения и преди е всичко е в силен контраст към либерализма.

Politics among Nations

През 1948 г. е издадена книгата Politics among Nations на Ханс Моргентау, която полага основите на реалистичната школа в рамките на международните отношения. Ролята ѝ е толкова голяма, че всички следващи теории ще се стараят или да се доближат или да се разграничат от нея, което е и по-честото явление. До края на 70-те години тя остава най-цитирания текст в политологията.

Корени

Въпреки че се смята, че Реализмът възниква през 30-те и 40-те години на 20 век, той има своите дълбоки корени в историята на философията. Като ярки представители на тази традиция могат да се смятат Тукидид, Николо Макиавели, Томас Хобс, Фридрих Ницше и Макс Вебер.

Тукидид

В своята история Тукидид издига като причина за избухването на Пелопенеската война нарастналите власт и влияние на Атина. По този начин той пръв разглежда в историята на западната култура властта като изграждащ и регулиращ фактор в политиката.

Николо Макиавели

Същият възглед се наблюдава и при Николо Макиавели и по-специално в творбата му Il Principe. Освен това обаче той се пресича и в няколко други общи пункта, типични за традицията на реалистичната школа в политологията.

* Първо той разгледжа историята като кръговрат от причинно-следственни връзки, които могат да бъдат разбрани и анализирани.

* Второ Макиавели защитава тезата, че практиката ражда теория, но теорията не води до практика.

* Трето: според него етиката е функция на политиката, което обаче не важи за обратното.

Исторически причини

Реализмът възниква като контрадвижение на разпространеното по това време схващане, че историята е линеен процес, който води към "спасителната" крайна точка. Основен елемент в това схващане е, че човешкият разум може да компенсира слабостите на международната система и чрез подкрепата на международни организации от типа на Обещество на народите да се стигне до момента, в който всяка агресия от страна на която и да е държава да бъде санкционирана колективно от международното общество.

Икономическата криза в края на 20-те години, историческото развитие през 30-те и най-вече Втората Световна Война дават все по-големи аргументи на теоретиците от реалистичната школа да смятат Идеализма за контрапродуктивен.

Реализмът според Моргентау

Централно място в книгата на Моргентау Politics among Nations заема понятието власт. Според Моргентау държавите могат да имат различни цели и да действат по различни подбуди, но единственото средство, чрез което те могат да достигнат целите си е властта.

Образът на човека в Реализма

Според Моргентау науката за международните отношения е строго свързана със същността на човека.

Следвайки Хобс, той търси причината за насилието в международните отношения в самия човек и ги намира в злата му природа. И също като него, той достига до заключението, че движещата сила в човека е стремежа му към власт.

Моргентау прехвърля по-късно тези антропологични качества върху държавите като ги поставя в система, наподобяваща природното състояние при Хобс: Главните актьори са стремящите се към власт суверенни национални държави, които се опитват да наложат своите си интереси срещу интересите на останалите държави.

Международната политика в светлината на Реализма

В своя анализ Моргентау се осланя на три постулата:

* Политиката може да бъде основна и научно обяснена.

* Категориите власт и интерес играят основна роля в политическите събития.

* Моралът притежава водеща роля за установяването на мирни и справедливи международни отношения.

Обективността в политиката

Моргентау смята, че динамиката в политиката крие своите корени в основни елементи, които са дълбоко залегнали в човешката същност и от които могат да се изведат основните понятия в политологията. Той е на мнение, че в политиката царят константни и обективни закони, чието разпознаване трябва да бъде целта на политическия реалист.

Власт и интереси в международната политика

При Моргентау понятията власт и интерес са тясно свързани. Те служат за ориентир при анализирането на международната политика. Като всяка такава и тя самата се стреми или да запази властта или да я увеличи или да я демонстрира. Проблем възниква обаче при опита на Моргентау да даде дефиниция за власт. Според него понятието включва всичко онова, което предизвиква и задържа управлението на едни хора от други хора. Неизчерпателната концепция на Моргентау за понятието се дължи на универсалния характер, който той придава на борбата за власт. На нея той гледа като на неопровержим факт, който няма нужда да бъде доказван.

Изхождайки от представата за власт става ясно, че основният интерес на държавите във външната политика е натрупването запазването ѝ. Конкретният интерес вече може да варира и да приема различни форми, но в крайна сметка той вингаи служи на властта. Следователно тя е едновременно средство и предмет на интереса и може да се превърне в самоцел.

Ролята на морала

Изхождайки от злата природа на човека Моргентау осъзнава напълно деструктивните последици от постояния стремеж на държавите към власт. Затова в Politics among Nations той се опитва да намери начин, по който да се "озаптят" тези деструктивни пориви. Той обаче отхвърля идеята, че международното право, интернационалните норми, идеологии, институции и принципа на колективанта сигурност могат да осигурят дълготраен мир. На това не е способна и системата balance of powers, която преживява своя крах през 19.и 20. век.

Единственото което може да обуздае стремежа към власт е моралът и затова Моргентау пледира за "Мир чрез равенство", чийто главен инструмент е дипломацията - отговорна и основана на морални ценности.

Развитие

Фактът, че Politics among Nations притежава предтеоретична и не дотам систематична форма, отваря възможност през следващите година за различни опити за модификации. Повечето от тях обаче не постигат успеха на книгата на Моргентау.

Политологът Джон Херц обаче изпробва синтеза между идеализма и реализма понеже установява, че чрез международното право и международните организации анархията в интернационалната система е отслабнала и борбата за власт не е толкова категорична и не приема екстремни форми. Така той достига до така наречената "дилема за сигурност", която подкрепя тезата му, че конфликтите и военните сблъсъци резултират от анархичната структура на международната система и носят социален, а не антропологичен характер. Тази позиция се оказва впоследствие основополагаща за неореалистите.

Със затоплянето на дипломатичните отношения между главните актьори в Студената война през 60-те години, икономическия растеж на Европа и на някои азиатски държави и процеса на деколонизация се създават предпоставки за тенденции в международната система, които не могат да бъдат обяснени чрез постулатите на реалистичната школа и така Politics among Nations все повече отстъпва на заден план.

посланик Моргентау

Подобно на султана младотурците, а после и кемалистите продължават да отричат геноцида
спрямо арменците и да му измислят обяснения. Те го планират и го извършват по възможно най-прикрития начин. Когато светът се изправя срещу тях, прибягват до обвинения срещу жертвите и оправдания на престъплението, като правят всичко възможно, за да постигнат забрава. В частни разговори с посланика на САЩ Моргентау Талят и Енвер признават своите планове за изтребване на арменците. В разгара на геноцида Талят паша казва на посланика: "Вече ликвидирахме три четвърти от арменците. В Битлис, Ван и Ерзурум не са останали никакви арменци. Враждата им с турците така се засили, че трябва да приключим с тях. Ако не го сторим, те ще замислят отмъщение." Когато Моргентау посочва, че унищожението на арменците ще донесе финансови загуби на империята, Талят отсича: "Никъде в Анадола няма да има арменци".
В периода 1920-1922 г., когато кемалистите се изявяват, а после идват на власт, те започват да втвърдяват позицията за отричане на геноцида в името на новия национализъм.
Този опит да се изтрие Армения от турската история скоро ще стане част от митовете, върху които е изградена съвременната Турска република. Както се изразява Танер Акчам, в усилията си да създадат монолитна, хомогенна турска държава след войната кемалистите насаждат тоталитарен национализъм. Той е изграден върху основополагащи митове, които Акчам нарича забрани. Разстроени от загубата на империята и от поведението на европейците, които според тях са накърнили териториалните им претенции в Севърския договор, новите управници на Турция скалъпват следните изисквания за турската национална идентичност: "Турция е общество без класови различия, без етнически малцинства или култури, никога не е имало арменски геноцид."
На Лозанската конференция през 1923 г. проличава с каква страст новото турско правителство отрича геноцида спрямо арменците. Този повратен момент в усилията Армения да бъде изтрита от съзнанието на турците съвпада с рязката промяна в поведението на САЩ спрямо Турция и Близкия изток, което включва политиката на отворени врати, заради петрола в Месопотамия и новата дипломация на долара. В началото на 20-те години на ХХ век се променя и мнението на американците за геноцида спрямо арменците. Лозанският договор действа като лакмус; водещите личности сред политиците и мисионерите бързо се отмятат от възгледите си. Джордж А. Плимптън, един от основателите на Комитета за жестокостите срещу арменците през 1915 г., сега се съгласява с позицията на кемалистите: "Ние смятаме, че Америка е за американците - защо тогава Турция да не бъде за турците?"
Държавният секретар Чарлс Еванс Хюс, министърът на търговията Хърбърт Хувър, адмирал Марк Бристъл и Ричард Уошбърн Чайлд дават своя принос за "договора с Турция". Всички те са съгласни, че отношението към малцинствата в Турция сега е по-маловажно от американските бизнес интереси и обширните недвижими имоти на американските мисионери.
През 70-те години на ХХ век турската политика на отричане добива уникален характер в своята интензивност и

Пропаганда

Pictures from Greece

Pictures from Greece

НАТО

НАТО е междуправителствена военно-политическа организация, в рамките на която страните членки запазват пълен суверенитет и независимост. Тя е създадена на 4 април 1949 г. във Вашингтон, САЩ, с подписването от 12 страни учредителки на Северноатлантическия договор. Северноатлантическият договор - договорно-правната основа на НАТО, създаден в съответствие с Член 51 от Устава на ООН, утвърждава неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана
Цели: Да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.
Политика: основава се на три взаимодопълващи се елемента - диалог, сътрудничество и поддържане на потенциал за колективна отбрана.
Измерения на НАТО:Първо и второ измерение - обсъждането и координирането на политическата и военната сигурност между страните членки и страните партньори. Трето измерение - участието в разрешаване на кризисни ситуации, засягащи населението /природни бедствия, пожари и др./, сътрудничеството в сферата на научните изследвания и опазването на околната среда.
Страни членки.
В НАТО членуват 26 държави:
1. Белгия /от 4.4.1949/
2. България /от 29.3.2004/
3. Великобритания /от 4.4.1949/
4. Германия /от 5.5.1955/
5. Гърция /от 18.2.1952; през 1974 - 1980 г. Гърция не членува във военната структура/
6. Дания /от 4.4.1949/
7. Естония /от 29.3.2004/
8. Исландия /от 4.4.1949; тъй като няма въоръжени сили е представена от цивилно лице на заседанията на Военния комитет/
9. Испания /от 30.5.1982/
10. Италия /от 4.4.1949/
11. Канада /от 4.4.1949/
12. Латвия /от 29.3.2004/
13. Литва /от 29.3.2004/
14. Люксембург /от 4.4.1949/
15. Норвегия /от 4.4.1949/
16. Полша /от 12.3.1999/
17. Португалия /от 4.4.1949/
18. Румъния /от 29.3.2004/
19. САЩ /от 4.4.1949/
20. Словакия /от 29.3.2004/
21. Словения /от 29.3.2004/
22. Турция /от 18.2.1952/
23. Унгария /от 12.3.1999/
24. Франция /от 4.4.1949; на 10.3.1966 г. Франция напуска военната структура на НАТО, на 5.12.1995 г. обявява някои мерки за сближаване с военните структури на НАТО/
25. Холандия /от 4.4.1949/
26. Чехия /от 12.3.1999/
Висши ръководни органи на НАТО:
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:Назначен от правителствата на страните членки за председател на Северноатлантическия съвет, Комитета по планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране, Комитета по въпросите на съвременното общество, за титулярен председател на други старши комитети, както и за генерален секретар и и главен администратор на НАТО. Председателства Евроатлантическия съвет за партньорство и Групата за средиземноморско сътрудничество и е съпредседател на Постоянния съвместен съвет НАТО - Русия и на Комитета НАТО - Украйна.
Генерални секретари на НАТО:
лорд Исмей - Великобритания (1952-1957);
Пол Анри Спаак - Белгия (1957-1961);
Дирк У. Стикер - Холандия (1961-1964);
Манлио Брозио - Италия (1964-1971);
Йозеф Лунс - Холандия (1971-1984);
лорд Карингтън - Великобритания (1984-1988);
Манфред Вьорнер - Германия (1988-1994);
Вили Клаас - Белгия (1994-1995);
Хавиер Солана - Испания (1995-1999);
лорд Джордж Робъртсън - Великобритания (1999-2004)
Яп де Хоп Схефер (от 2004) .
МЕЖДУНАРОДЕН СЕКРЕТАРИАТ. Подпомага процеса на постигане на консенсус и вземане на решения от странитe-членки и страните-партньори и отговаря за подготовка на заседанията на комитетите на НАТО.
СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ /САС/. Висш военнополитически орган. Има по две редовни сесии годишно на равнище министри на външните работи на страните членки. Оглавява се от генералния секретар на НАТО. Избира за срок от една година почетен председател/президент/ от средата на министрите на външните работи. Свикват се и заседания на равнище министри на отбраната.- Към САС действа Постоянен съвет, в който участват постоянните представители на страните членки.
КОМИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНАТА. В него от постоянните си представители са представени всички страни членки (без Франция). Има две сесии годишно на равнище министри на отбраната.
ГРУПА ЗА ЯДРЕНО ПЛАНИРАНЕ. Включва министрите на отбраната на страните членки, които заседават в Комитета за планиране на отбраната. Събира се на периодични заседания, където се обсъждат конкретни въпроси на политиката, свързана с ядрените сили.
ВОЕНЕН КОМИТЕТ. Висш военен орган. Дава препоръки на САС и на Комитета за планиране на отбраната във военната област. Състои се от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на страните членки /без Исландия, която не притежава армия и Франция, която е представена от наблюдател/. Свиква редовни заседания на равнище постоянни представители и поне две годишни заседания на равнище началници на генерални щабове. Оглавява се от председател с 3-годишен мандат; председателят се избира от началниците на генералните щабове. Той ръководи ежедневната работа на Военния комитет и от негово име дава указания на директора на Международния военен секратариат.
ГЛАВНОКОМАНДВАЩИ. Главнокомандващи на НАТО са Върховният съюзен командващ в Европа /SACEUR/ и Върховният съюзен командващ за Атлантика /SACLANT/. Отговарят пред Военния комитет за общото ръководство и осъществяване на всички военни дейности на НАТО в своята зона на отговорност.
МЕЖДУНАРОДЕН ВОЕНЕН СЕКРЕТАРИАТ. Има за задача да подпомага Военния комитет, като подготвя необходимите планове и проучвания и прави предложения от военно естество. Следи за изпълнение на приетите от Военния комитет решения. Оглавява се от директор.
Парламентарни и неправителствени организации на НАТОПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ (ПА) на НАТО. Съвещателен орган, чиито решения имат препоръчителен характер за НАТО, Парламентарната асамблея има за задача да укрепва сътрудничеството и разбирателството между страните и отразяването на позициите на НАТО в националните законодателства. Сесии се свикват два пъти годишно. Обединява парламентаристи от страните членки и страните партньори.На 15 юли 1955 г. в Париж е създадена Конференция на парламентаристите от НАТО, от 1966 г. се нарича Северноатлантическа асамблея (СА). На 13 ноември 1998 г. е взето решение СА да се преименува Парламентарна асамблея на НАТО (официално това име носи от 1 юни 1999).
ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО /ЕАСП/. Създаден на 9 юли 1997 г. на основата на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС, учреден на 20 декември 1991 г. и функционира до 1997 г.) и програмата "Партньорство за мир". ЕАСП е форум за политически консултации и военен обмен. Свиква съвещания два пъти годишно. ЕАСП включва страните членки на НАТО и още 28 страни: Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Малта, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Финландия, Чехия, Швейцария, Швеция.
ПРОГРАМА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" . Програмата е издигната на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел през януари 1994 г. Има за цел да повиши възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, като по този начин повиши оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Друга нейна цел е да увеличи отбранителното планиране и формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Към 2002 г. държавите,които са се присъединили към програмата са 47.
АСОЦИАЦИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР /АТА/. Обединява национални неправителствени организации, създадени на доброволна основа във всяка от страните членки на НАТО с цел да подпомагат усилията на НАТО и на отделните правителства на страните членки, насочени към осъществяване на целите на Северноатлантическия договор.

************************************************************

Организацията на Северноатлантическия договор или съкратено НАТО (на английски: NATO — North Atlantic Treaty Organisation) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Другото официално наименование на организацията, освен английското, е френският му еквивалент — Organisation du traité de l'Atlantique Nord (OTAN). Седалището на организацията е Брюксел.

Среща на върха на НАТО през 2002 г.
Основополагащ е член 5 от договора, който гласи:
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.

************************************************************************************

Сериозна спирачка за разширяването на НАТО в Източна Европа
17.11.2007 19:51
Москва, в. "РБК дейли"/БТА Московският в. "РБК дейли" коментира направената официална декларация на Русия, че смята да достави на Беларус ракетни комплекси "Искандер". Изявлението, разпространено от ИТАР-ТАСС, бе направено от началника на ракетните войски и артилерията на руските въоръжени сили генерал-полковник Владимир Зарицки, припомня вестникът. Според руските военни планираните доставки са отговор срещу разполагането на елементи от ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Военни експерти обаче смятат, че решението представлява по-скоро политически натиск върху САЩ с цел Вашингтон възможно най-скоро да ратифицира адаптирания вариант на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), пише "РБК дейли". Разполагането на "Искандер"-и в Беларус се планира едва за 2015 г. На практика ракети там няма и още седем години няма да има, но вече имаме нещо по-добро от ракети, коментира за изданието руски експерт. Реално се потвърждава решимостта на Русия да се движи на Запад, ако ДОВСЕ не бъде ратифициран в най-кратки срокове, пояснява той. Ако под натиска на Западна Европа САЩ ратифицират ДОВСЕ, Москва и Минск просто ще разтрогнат споразумението за доставка на ракетните комплекси "Искандер". Виртуалните ракети ще станат много важен елемент от политическия пазарлък между Москва и Вашингтон. В близките години "Искандер"-ите може не само да съдействат за ратификацията на ДОВСЕ, но и да станат сериозна спирачка за разширяването на НАТО в Източна Европа, заявява руският анализатор пред "РБК дейли". Според началника на беларуските ракетни войски Михаил Пузиков Минск вече е предвидил в бюджета си средства за покупка на руски "Искандер"-и, и то на преференциални цени (близо 250 млн. рубли за един комплекс), пише "Комсомолская правда".Руски и беларуски военни твърдят, че основната цел на сделката е асиметричен отговор срещу разширяването на НАТО и изграждането на ПРО на САЩ в Чехия и Полша. Наистина "Искандер"-ите с обсег едва 280 км не биха стигнали позициите на ПРО на САЩ в Полша, дори ако Минск ги разположи на самата граница. Руските конструктори обаче без усилия могат да увеличат тяхната далекобойност на 500 км. Появата на "Искандер"-и в Беларус ще може съществено да намали превъзходството на силите на НАТО в Европа, още повече че тези ракети могат да носят и ядрени заряди, допълва "Комсомолская правда". Комплексите "Искандер", предназначени за износ, имат технологическо ограничение за обсега на ракетите до 500 км, но според мнозина експерти установките за вътрешни нужди могат да изстрелват ракети с обхват до 1000 км, изтъква "Газета". В публични източници никога досега не са споменавани дори приблизителни данни за стойността на комплексите "Искандер", отбелязва руски експерт пред финансовия в. "Ведомости". Според източник от ракетната промишленост стойността на една бригада подобни ракети (12 пускови установки) е близо 200-300 млн. долара. Беларус сама произвежда скъпоструващите шасита за тях и е напълно в състояние да плати за доставките, добавя специалистът пред "Ведомости". През 2006 г. Русия достави на Беларус зенитноракетни комплекси "С-300", а Минск плати само техния ремонт на стойност 10 млн. долара, припомня вестникът.

Ганс Иоахим Моргентау

Книги и статьи Моргентау на ПолитНауке:

Ганс Моргентау – американский политический теоретик и историк, занимавшийся проблематикой международных отношений; один из основателей классической теории реализма. Получил образование в университетах Берлина, Франкфурта и Мюнхена. Преподавал право в Мюнхенском университете. После прихода нацистов к власти в Германии в 1937 году эмигрировал в США, где был профессором университетов Канзаса, Чикаго, Нью-Йорка и др. В 1944–1961 гг. Возглавлял Центр по изучению американской внешней и военной политики (Чикаго); неоднократно выступал в качестве внешне-политического советника правительства США.
Основное внимание Моргентау уделял развитию основ теории реализма, способной, по его мнению, не только объяснять международные отношения, но и эффективно влиять на разработку внешнеполитического курса; он также занимался проблемами международных отношений в эпоху ядерного противостояния, основополагающими принципами американской демократии, внутриполитическими вопросами (способы обеспечения равенства и процветания всех граждан в условиях свободы).
Будучи носителем европейской интеллектуальной традиции, заложенной Макиавелли, Гоббсом и др., Моргентау подвергал критике присущий американской политической и социальной философии оптимизм относительно природы человека, всесилия разума, универсальности американских ценностей и интересов. По его мнению, это приводило к преобладанию во внешней политике США идеализма, морализма, «сентиментализма и неоизоляционизма», которым следовало бы противопоставить учет интересов и возможностей других государств.
Шесть общих принципов теории реализма Моргентау:
1)Политика, как и общество в целом, управляется объективными законами, укорененными в неизменной и далеко не совершенной природе человека, попытки изменения которых всегда обречены на неудачу; можно создать теорию, более или менее отражающую эти законы.
2)Политический реализм учитывает значимость политического действия с моральной точки зрения. Он также учитывает неизбежное противоречие между моральным предписанием и требованиями политического действия».
3)Основной признак политического реализма – концепция интереса, определяемого в терминах власти/силы, которая рационально упорядочивает предмет политики, тем самым делая возможным ее теоретическое понимание.
4)Интерес, определяемый как власть/сила, - объективная, универсально обоснованная категория, но не потому, что она якобы установлена раз и навсегда; содержание и способ властвования обусловлены политическим и культурным контекстом.
5)Отказ от отождествления моральных устремлений конкретного государства с универсальными моральными законами, т.е. ни одно государство не обладает монопольным правом на добродетель, на установление того, «что хорошо, а что плохо» с моральной точки зрения; именно концепция интереса предотвращает злоупотребления такого рода.
6)Политическая сфера является автономной; для политика определение интереса в качестве власти/силы – то же самое, что для экономиста определение интереса в качестве богатства.
Книги
Essays on Lincoln's Faith and Politics (сoauthor with David Hein, 1983)
Truth and Power: Essays of a Decade, 1960-70 (1970)
Crossroad Papers: A Look Into the American Future (ed.) (1965)
The Purpose of American Politics (1960)
In Defense of the National Interest (1951)
Politics Among Nations. The Struggle for Power and Peace (1948)
Scientific Man Versus Power Politics (1946)

Source:

http://www.politnauka.org