History

Р Е А Л И З Ъ М

Предпоставки

1.Най-важният актор в международните отношения е държавата. Според реалистите държавата е единственият фактор, който може да повлияе на световните обстоятелства. Те отчитат съществуването на други актори като международни и транснационални организации, мултинационални корпорации, неправителствени организации и др. дотолкова, доколкото техните действия понякога могат да повлияят индиректно върху държавите.

2.Държавата е единен актор. Това означава,че реалистите се интересуват от решенията и политиката на правителството, т.е. само правителството има правото да говори от името на държавата.

3.Държавата е рационален актор. Единствената причина, поради която държавата участва в международните отношения, е да осъществи своите собствени интереси и национални цели. Ето защо, за да максимизира позицията си, държавата трябва рационално да анализира ползите и разходите от действията.

4.Националната сигурност- военна и политическа- е “висшият политически въпрос” за реалистите. Икономическите и социалните въпроси се категоризират като”нисши”.

Oсновни положения

1.Теория за силата

Силата на държавата е от важно значение за реалистите. Тя може да се дефинира като:

- контрол върху психиката и действията на хората(Моргентхау)

- мощ, способна да бъде използвана ефективно(Киндълбергер)

- основен капацитет на държавата да контролира поведението на другите(Холсти)

Силата често се счита за влиятелно отношение,т.е. възможността на един актор да склони друг да действа по някакъв желан начин или да се въздържи от нежелано поведение.

Според Клаус Кнор, силата, влиянието и взаимозависимостта са неразривно свързани. Две държави могат да бъдат в конфликт по някои въпроси, докато си сътрудничат по други. “Когато си сътрудничат, те извличат полза от създаването на нови ценности- материални и нематериални. Когато са в конфликт, те се стремят да извлекат изгода за сметка на другата.” В двата случая те са взаимозависими. Следователно силата е важен момент при конфликтни ситуации, докато влиянието е от централно значение, както в условия на колфликт, така и в отношения на сътрудничество.

Централно място в реалистичната теория за международните отношения заемат променливи като географски, демографски, ресурсни и геополитически фактори. На тази основа Моргентхау

обособява шест категории сила:

- Географска локализация

- Природни ресурси

- Промишлен капацитет

- Военна подготовка

- Население

- Неосезаеми елементи

Важен в това отношение е и въпросът за измерване на силата. Джефри Харт предлага за изучаване и измерване на силата да се зползват три подхода:

- контрол над ресурсите

- контрол над акторите

- контрол над събитията и резултатите

2.Баланс на силите

Балансът на силите е принципът на т. нар. механизъм на силовата политика и води до разглеждане на военния потенциал, дипломатическата инициатива и икономическата мош. Политиката на баланса на силите според Хюм е основана “на здравия разум и очевидните аргументи”, т.е. на приложението на закона за самосъхранението.

Основни значения на понятието”баланс на силите”(Мартин Уайт):

- Равномерно разпределение, т.е. равновесие на силите

- Принцип, чрез който силите трябва равномерно да бъдат разпределени

- Принцип, чрез който една страна трябва да има такъв предел на своята мощ, че да може да преодолее опасността от неравномерно разпределение на силите

- Съществуващо съотношение на силите

- Концепция за поддържане на баланса

- Свойствена тенденция на международната система да създава равномерно разпределение на силите

- Историческо описание на международната система

Видове баланс на силите:

- Еднополярен- при една преобладаваща сила

- Биполярен- при две равномерно разпределени сили

- Мултиполярен- при три и повече велики сили

Начини, чрез които една държава може да повлияе върху баланса на силите:

- Чрез увеличаване на своята военна мощ и капацитет

- Чрез разделяне на враждуващите страни или чрез опит за разцепление на враждуващите страни отвътре

- Чрез подпомагане на друга страна и привличането и като съюзник в новото съотношение на силите

- Чрез формиране на съюзи с други държави с цел гарантиране на сигурността

Основни проблеми, свързани с баланса на силите:

- Двусмисленост

- Неяснота дали балансът на силите е описание, или предписание

- Определението за “сила”, което подчертава баланса на силите

- Равновесие между страните

- Балансът на силите включва възможността на една държава да поддържа баланса

3.Концепция за войната

Клаусвиц дефинира войната като продължение на политиката с други средства. Войната е жизненоспособен политически избор, полезен начин за увеличаване на силата и постигане на поставените цели.

Войната трябва да отговаря на понятието за справедливост:

- Самата война трябва да бъде справедлива

- Страните трябва да бъдат справедливи във войната

Закони на войната:

- Силата трябва да бъде пропорционална на целите

- Войната е необходима за поддържане на ред в международната система

Видове война в зависимост от водещите мотиви/М.Уайт/:

- Война на изгодата- обикновено се свързва с териториална експанзия

- Война на страха- всички сили по всяко време са загрижени най-вече за своята сигурност и повечето сили в повечето случаи виждат своята сигурност застрашена. Според Хъдсън едва ли има друг фактор, който толкова безжалостно да повлече една държава във войната, от постоянната загуба на относителната сила.

4.Концепция за сигурността

Централен проблем в реалистичната теория за международните отношения заема т.нар. дилема на сигурността.Всяка страна се стреми да максимизира своята сила, за да максимизира защитата на своята национална сигурност. В системата на анархия, където няма по-висш авторитет от държавата, това означава държавите да поддържат злокобната спирала на увеличение на своята сигурност, което намалява сигурността като цяло.

Принципи на политическия реализъм/Ханс Моргентау/:

1.Политическият реализъм вярва, че политиката, както обществото като цяло, се управлява от закони, които имат своите корени в човешката природа. За да се подобри обществото, първо е необходимо да се разберат законите, чрез които обществото съществува.

2.Главният пътепоказател, който помага на политическия реализъм да си прокара път през пейзажа на международната политика, е концепцията за интереса, дефинирана от гледна точка на силата.

3.Идеята за интереса е всъщност есенцията на политиката и не се влияе от обстоятелствата, породени от време и място.

4.Политическият реализъм е наясно с моралното значение на политическите действия.

5.Политическият реализъм не идентифицира моралните аспирации на отделната нация с моралните закони, които управляват вселената.

6.Политическите реалисти поддържат автономия на политическата сфера.