НАТО е междуправителствена военно-политическа организация, в рамките на която страните членки запазват пълен суверенитет и независимост. Тя е създадена на 4 април 1949 г. във Вашингтон, САЩ, с подписването от 12 страни учредителки на Северноатлантическия договор. Северноатлантическият договор - договорно-правната основа на НАТО, създаден в съответствие с Член 51 от Устава на ООН, утвърждава неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана
Цели: Да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.
Политика: основава се на три взаимодопълващи се елемента - диалог, сътрудничество и поддържане на потенциал за колективна отбрана.
Измерения на НАТО:Първо и второ измерение - обсъждането и координирането на политическата и военната сигурност между страните членки и страните партньори. Трето измерение - участието в разрешаване на кризисни ситуации, засягащи населението /природни бедствия, пожари и др./, сътрудничеството в сферата на научните изследвания и опазването на околната среда.
Страни членки.
В НАТО членуват 26 държави:
1. Белгия /от 4.4.1949/
2. България /от 29.3.2004/
3. Великобритания /от 4.4.1949/
4. Германия /от 5.5.1955/
5. Гърция /от 18.2.1952; през 1974 - 1980 г. Гърция не членува във военната структура/
6. Дания /от 4.4.1949/
7. Естония /от 29.3.2004/
8. Исландия /от 4.4.1949; тъй като няма въоръжени сили е представена от цивилно лице на заседанията на Военния комитет/
9. Испания /от 30.5.1982/
10. Италия /от 4.4.1949/
11. Канада /от 4.4.1949/
12. Латвия /от 29.3.2004/
13. Литва /от 29.3.2004/
14. Люксембург /от 4.4.1949/
15. Норвегия /от 4.4.1949/
16. Полша /от 12.3.1999/
17. Португалия /от 4.4.1949/
18. Румъния /от 29.3.2004/
19. САЩ /от 4.4.1949/
20. Словакия /от 29.3.2004/
21. Словения /от 29.3.2004/
22. Турция /от 18.2.1952/
23. Унгария /от 12.3.1999/
24. Франция /от 4.4.1949; на 10.3.1966 г. Франция напуска военната структура на НАТО, на 5.12.1995 г. обявява някои мерки за сближаване с военните структури на НАТО/
25. Холандия /от 4.4.1949/
26. Чехия /от 12.3.1999/
Висши ръководни органи на НАТО:
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:Назначен от правителствата на страните членки за председател на Северноатлантическия съвет, Комитета по планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране, Комитета по въпросите на съвременното общество, за титулярен председател на други старши комитети, както и за генерален секретар и и главен администратор на НАТО. Председателства Евроатлантическия съвет за партньорство и Групата за средиземноморско сътрудничество и е съпредседател на Постоянния съвместен съвет НАТО - Русия и на Комитета НАТО - Украйна.
Генерални секретари на НАТО:
лорд Исмей - Великобритания (1952-1957);
Пол Анри Спаак - Белгия (1957-1961);
Дирк У. Стикер - Холандия (1961-1964);
Манлио Брозио - Италия (1964-1971);
Йозеф Лунс - Холандия (1971-1984);
лорд Карингтън - Великобритания (1984-1988);
Манфред Вьорнер - Германия (1988-1994);
Вили Клаас - Белгия (1994-1995);
Хавиер Солана - Испания (1995-1999);
лорд Джордж Робъртсън - Великобритания (1999-2004)
Яп де Хоп Схефер (от 2004) .
МЕЖДУНАРОДЕН СЕКРЕТАРИАТ. Подпомага процеса на постигане на консенсус и вземане на решения от странитe-членки и страните-партньори и отговаря за подготовка на заседанията на комитетите на НАТО.
СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ /САС/. Висш военнополитически орган. Има по две редовни сесии годишно на равнище министри на външните работи на страните членки. Оглавява се от генералния секретар на НАТО. Избира за срок от една година почетен председател/президент/ от средата на министрите на външните работи. Свикват се и заседания на равнище министри на отбраната.- Към САС действа Постоянен съвет, в който участват постоянните представители на страните членки.
КОМИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНАТА. В него от постоянните си представители са представени всички страни членки (без Франция). Има две сесии годишно на равнище министри на отбраната.
ГРУПА ЗА ЯДРЕНО ПЛАНИРАНЕ. Включва министрите на отбраната на страните членки, които заседават в Комитета за планиране на отбраната. Събира се на периодични заседания, където се обсъждат конкретни въпроси на политиката, свързана с ядрените сили.
ВОЕНЕН КОМИТЕТ. Висш военен орган. Дава препоръки на САС и на Комитета за планиране на отбраната във военната област. Състои се от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на страните членки /без Исландия, която не притежава армия и Франция, която е представена от наблюдател/. Свиква редовни заседания на равнище постоянни представители и поне две годишни заседания на равнище началници на генерални щабове. Оглавява се от председател с 3-годишен мандат; председателят се избира от началниците на генералните щабове. Той ръководи ежедневната работа на Военния комитет и от негово име дава указания на директора на Международния военен секратариат.
ГЛАВНОКОМАНДВАЩИ. Главнокомандващи на НАТО са Върховният съюзен командващ в Европа /SACEUR/ и Върховният съюзен командващ за Атлантика /SACLANT/. Отговарят пред Военния комитет за общото ръководство и осъществяване на всички военни дейности на НАТО в своята зона на отговорност.
МЕЖДУНАРОДЕН ВОЕНЕН СЕКРЕТАРИАТ. Има за задача да подпомага Военния комитет, като подготвя необходимите планове и проучвания и прави предложения от военно естество. Следи за изпълнение на приетите от Военния комитет решения. Оглавява се от директор.
Парламентарни и неправителствени организации на НАТОПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ (ПА) на НАТО. Съвещателен орган, чиито решения имат препоръчителен характер за НАТО, Парламентарната асамблея има за задача да укрепва сътрудничеството и разбирателството между страните и отразяването на позициите на НАТО в националните законодателства. Сесии се свикват два пъти годишно. Обединява парламентаристи от страните членки и страните партньори.На 15 юли 1955 г. в Париж е създадена Конференция на парламентаристите от НАТО, от 1966 г. се нарича Северноатлантическа асамблея (СА). На 13 ноември 1998 г. е взето решение СА да се преименува Парламентарна асамблея на НАТО (официално това име носи от 1 юни 1999).
ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО /ЕАСП/. Създаден на 9 юли 1997 г. на основата на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС, учреден на 20 декември 1991 г. и функционира до 1997 г.) и програмата "Партньорство за мир". ЕАСП е форум за политически консултации и военен обмен. Свиква съвещания два пъти годишно. ЕАСП включва страните членки на НАТО и още 28 страни: Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Малта, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Финландия, Чехия, Швейцария, Швеция.
ПРОГРАМА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" . Програмата е издигната на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел през януари 1994 г. Има за цел да повиши възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, като по този начин повиши оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Друга нейна цел е да увеличи отбранителното планиране и формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Към 2002 г. държавите,които са се присъединили към програмата са 47.
АСОЦИАЦИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР /АТА/. Обединява национални неправителствени организации, създадени на доброволна основа във всяка от страните членки на НАТО с цел да подпомагат усилията на НАТО и на отделните правителства на страните членки, насочени към осъществяване на целите на Северноатлантическия договор.
Цели: Да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.
Политика: основава се на три взаимодопълващи се елемента - диалог, сътрудничество и поддържане на потенциал за колективна отбрана.
Измерения на НАТО:Първо и второ измерение - обсъждането и координирането на политическата и военната сигурност между страните членки и страните партньори. Трето измерение - участието в разрешаване на кризисни ситуации, засягащи населението /природни бедствия, пожари и др./, сътрудничеството в сферата на научните изследвания и опазването на околната среда.
Страни членки.
В НАТО членуват 26 държави:
1. Белгия /от 4.4.1949/
2. България /от 29.3.2004/
3. Великобритания /от 4.4.1949/
4. Германия /от 5.5.1955/
5. Гърция /от 18.2.1952; през 1974 - 1980 г. Гърция не членува във военната структура/
6. Дания /от 4.4.1949/
7. Естония /от 29.3.2004/
8. Исландия /от 4.4.1949; тъй като няма въоръжени сили е представена от цивилно лице на заседанията на Военния комитет/
9. Испания /от 30.5.1982/
10. Италия /от 4.4.1949/
11. Канада /от 4.4.1949/
12. Латвия /от 29.3.2004/
13. Литва /от 29.3.2004/
14. Люксембург /от 4.4.1949/
15. Норвегия /от 4.4.1949/
16. Полша /от 12.3.1999/
17. Португалия /от 4.4.1949/
18. Румъния /от 29.3.2004/
19. САЩ /от 4.4.1949/
20. Словакия /от 29.3.2004/
21. Словения /от 29.3.2004/
22. Турция /от 18.2.1952/
23. Унгария /от 12.3.1999/
24. Франция /от 4.4.1949; на 10.3.1966 г. Франция напуска военната структура на НАТО, на 5.12.1995 г. обявява някои мерки за сближаване с военните структури на НАТО/
25. Холандия /от 4.4.1949/
26. Чехия /от 12.3.1999/
Висши ръководни органи на НАТО:
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:Назначен от правителствата на страните членки за председател на Северноатлантическия съвет, Комитета по планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране, Комитета по въпросите на съвременното общество, за титулярен председател на други старши комитети, както и за генерален секретар и и главен администратор на НАТО. Председателства Евроатлантическия съвет за партньорство и Групата за средиземноморско сътрудничество и е съпредседател на Постоянния съвместен съвет НАТО - Русия и на Комитета НАТО - Украйна.
Генерални секретари на НАТО:
лорд Исмей - Великобритания (1952-1957);
Пол Анри Спаак - Белгия (1957-1961);
Дирк У. Стикер - Холандия (1961-1964);
Манлио Брозио - Италия (1964-1971);
Йозеф Лунс - Холандия (1971-1984);
лорд Карингтън - Великобритания (1984-1988);
Манфред Вьорнер - Германия (1988-1994);
Вили Клаас - Белгия (1994-1995);
Хавиер Солана - Испания (1995-1999);
лорд Джордж Робъртсън - Великобритания (1999-2004)
Яп де Хоп Схефер (от 2004) .
МЕЖДУНАРОДЕН СЕКРЕТАРИАТ. Подпомага процеса на постигане на консенсус и вземане на решения от странитe-членки и страните-партньори и отговаря за подготовка на заседанията на комитетите на НАТО.
СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ /САС/. Висш военнополитически орган. Има по две редовни сесии годишно на равнище министри на външните работи на страните членки. Оглавява се от генералния секретар на НАТО. Избира за срок от една година почетен председател/президент/ от средата на министрите на външните работи. Свикват се и заседания на равнище министри на отбраната.- Към САС действа Постоянен съвет, в който участват постоянните представители на страните членки.
КОМИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНАТА. В него от постоянните си представители са представени всички страни членки (без Франция). Има две сесии годишно на равнище министри на отбраната.
ГРУПА ЗА ЯДРЕНО ПЛАНИРАНЕ. Включва министрите на отбраната на страните членки, които заседават в Комитета за планиране на отбраната. Събира се на периодични заседания, където се обсъждат конкретни въпроси на политиката, свързана с ядрените сили.
ВОЕНЕН КОМИТЕТ. Висш военен орган. Дава препоръки на САС и на Комитета за планиране на отбраната във военната област. Състои се от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на страните членки /без Исландия, която не притежава армия и Франция, която е представена от наблюдател/. Свиква редовни заседания на равнище постоянни представители и поне две годишни заседания на равнище началници на генерални щабове. Оглавява се от председател с 3-годишен мандат; председателят се избира от началниците на генералните щабове. Той ръководи ежедневната работа на Военния комитет и от негово име дава указания на директора на Международния военен секратариат.
ГЛАВНОКОМАНДВАЩИ. Главнокомандващи на НАТО са Върховният съюзен командващ в Европа /SACEUR/ и Върховният съюзен командващ за Атлантика /SACLANT/. Отговарят пред Военния комитет за общото ръководство и осъществяване на всички военни дейности на НАТО в своята зона на отговорност.
МЕЖДУНАРОДЕН ВОЕНЕН СЕКРЕТАРИАТ. Има за задача да подпомага Военния комитет, като подготвя необходимите планове и проучвания и прави предложения от военно естество. Следи за изпълнение на приетите от Военния комитет решения. Оглавява се от директор.
Парламентарни и неправителствени организации на НАТОПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ (ПА) на НАТО. Съвещателен орган, чиито решения имат препоръчителен характер за НАТО, Парламентарната асамблея има за задача да укрепва сътрудничеството и разбирателството между страните и отразяването на позициите на НАТО в националните законодателства. Сесии се свикват два пъти годишно. Обединява парламентаристи от страните членки и страните партньори.На 15 юли 1955 г. в Париж е създадена Конференция на парламентаристите от НАТО, от 1966 г. се нарича Северноатлантическа асамблея (СА). На 13 ноември 1998 г. е взето решение СА да се преименува Парламентарна асамблея на НАТО (официално това име носи от 1 юни 1999).
ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО /ЕАСП/. Създаден на 9 юли 1997 г. на основата на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС, учреден на 20 декември 1991 г. и функционира до 1997 г.) и програмата "Партньорство за мир". ЕАСП е форум за политически консултации и военен обмен. Свиква съвещания два пъти годишно. ЕАСП включва страните членки на НАТО и още 28 страни: Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Малта, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Финландия, Чехия, Швейцария, Швеция.
ПРОГРАМА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" . Програмата е издигната на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел през януари 1994 г. Има за цел да повиши възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, като по този начин повиши оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Друга нейна цел е да увеличи отбранителното планиране и формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Към 2002 г. държавите,които са се присъединили към програмата са 47.
АСОЦИАЦИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР /АТА/. Обединява национални неправителствени организации, създадени на доброволна основа във всяка от страните членки на НАТО с цел да подпомагат усилията на НАТО и на отделните правителства на страните членки, насочени към осъществяване на целите на Северноатлантическия договор.
************************************************************
Организацията на Северноатлантическия договор или съкратено НАТО (на английски: NATO — North Atlantic Treaty Organisation) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Другото официално наименование на организацията, освен английското, е френският му еквивалент — Organisation du traité de l'Atlantique Nord (OTAN). Седалището на организацията е Брюксел.
Среща на върха на НАТО през 2002 г.
Основополагащ е член 5 от договора, който гласи:
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
Среща на върха на НАТО през 2002 г.
Основополагащ е член 5 от договора, който гласи:
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
************************************************************************************
Сериозна спирачка за разширяването на НАТО в Източна Европа
17.11.2007 19:51
Москва, в. "РБК дейли"/БТА Московският в. "РБК дейли" коментира направената официална декларация на Русия, че смята да достави на Беларус ракетни комплекси "Искандер". Изявлението, разпространено от ИТАР-ТАСС, бе направено от началника на ракетните войски и артилерията на руските въоръжени сили генерал-полковник Владимир Зарицки, припомня вестникът. Според руските военни планираните доставки са отговор срещу разполагането на елементи от ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Военни експерти обаче смятат, че решението представлява по-скоро политически натиск върху САЩ с цел Вашингтон възможно най-скоро да ратифицира адаптирания вариант на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), пише "РБК дейли". Разполагането на "Искандер"-и в Беларус се планира едва за 2015 г. На практика ракети там няма и още седем години няма да има, но вече имаме нещо по-добро от ракети, коментира за изданието руски експерт. Реално се потвърждава решимостта на Русия да се движи на Запад, ако ДОВСЕ не бъде ратифициран в най-кратки срокове, пояснява той. Ако под натиска на Западна Европа САЩ ратифицират ДОВСЕ, Москва и Минск просто ще разтрогнат споразумението за доставка на ракетните комплекси "Искандер". Виртуалните ракети ще станат много важен елемент от политическия пазарлък между Москва и Вашингтон. В близките години "Искандер"-ите може не само да съдействат за ратификацията на ДОВСЕ, но и да станат сериозна спирачка за разширяването на НАТО в Източна Европа, заявява руският анализатор пред "РБК дейли". Според началника на беларуските ракетни войски Михаил Пузиков Минск вече е предвидил в бюджета си средства за покупка на руски "Искандер"-и, и то на преференциални цени (близо 250 млн. рубли за един комплекс), пише "Комсомолская правда".Руски и беларуски военни твърдят, че основната цел на сделката е асиметричен отговор срещу разширяването на НАТО и изграждането на ПРО на САЩ в Чехия и Полша. Наистина "Искандер"-ите с обсег едва 280 км не биха стигнали позициите на ПРО на САЩ в Полша, дори ако Минск ги разположи на самата граница. Руските конструктори обаче без усилия могат да увеличат тяхната далекобойност на 500 км. Появата на "Искандер"-и в Беларус ще може съществено да намали превъзходството на силите на НАТО в Европа, още повече че тези ракети могат да носят и ядрени заряди, допълва "Комсомолская правда". Комплексите "Искандер", предназначени за износ, имат технологическо ограничение за обсега на ракетите до 500 км, но според мнозина експерти установките за вътрешни нужди могат да изстрелват ракети с обхват до 1000 км, изтъква "Газета". В публични източници никога досега не са споменавани дори приблизителни данни за стойността на комплексите "Искандер", отбелязва руски експерт пред финансовия в. "Ведомости". Според източник от ракетната промишленост стойността на една бригада подобни ракети (12 пускови установки) е близо 200-300 млн. долара. Беларус сама произвежда скъпоструващите шасита за тях и е напълно в състояние да плати за доставките, добавя специалистът пред "Ведомости". През 2006 г. Русия достави на Беларус зенитноракетни комплекси "С-300", а Минск плати само техния ремонт на стойност 10 млн. долара, припомня вестникът.
17.11.2007 19:51
Москва, в. "РБК дейли"/БТА Московският в. "РБК дейли" коментира направената официална декларация на Русия, че смята да достави на Беларус ракетни комплекси "Искандер". Изявлението, разпространено от ИТАР-ТАСС, бе направено от началника на ракетните войски и артилерията на руските въоръжени сили генерал-полковник Владимир Зарицки, припомня вестникът. Според руските военни планираните доставки са отговор срещу разполагането на елементи от ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Военни експерти обаче смятат, че решението представлява по-скоро политически натиск върху САЩ с цел Вашингтон възможно най-скоро да ратифицира адаптирания вариант на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), пише "РБК дейли". Разполагането на "Искандер"-и в Беларус се планира едва за 2015 г. На практика ракети там няма и още седем години няма да има, но вече имаме нещо по-добро от ракети, коментира за изданието руски експерт. Реално се потвърждава решимостта на Русия да се движи на Запад, ако ДОВСЕ не бъде ратифициран в най-кратки срокове, пояснява той. Ако под натиска на Западна Европа САЩ ратифицират ДОВСЕ, Москва и Минск просто ще разтрогнат споразумението за доставка на ракетните комплекси "Искандер". Виртуалните ракети ще станат много важен елемент от политическия пазарлък между Москва и Вашингтон. В близките години "Искандер"-ите може не само да съдействат за ратификацията на ДОВСЕ, но и да станат сериозна спирачка за разширяването на НАТО в Източна Европа, заявява руският анализатор пред "РБК дейли". Според началника на беларуските ракетни войски Михаил Пузиков Минск вече е предвидил в бюджета си средства за покупка на руски "Искандер"-и, и то на преференциални цени (близо 250 млн. рубли за един комплекс), пише "Комсомолская правда".Руски и беларуски военни твърдят, че основната цел на сделката е асиметричен отговор срещу разширяването на НАТО и изграждането на ПРО на САЩ в Чехия и Полша. Наистина "Искандер"-ите с обсег едва 280 км не биха стигнали позициите на ПРО на САЩ в Полша, дори ако Минск ги разположи на самата граница. Руските конструктори обаче без усилия могат да увеличат тяхната далекобойност на 500 км. Появата на "Искандер"-и в Беларус ще може съществено да намали превъзходството на силите на НАТО в Европа, още повече че тези ракети могат да носят и ядрени заряди, допълва "Комсомолская правда". Комплексите "Искандер", предназначени за износ, имат технологическо ограничение за обсега на ракетите до 500 км, но според мнозина експерти установките за вътрешни нужди могат да изстрелват ракети с обхват до 1000 км, изтъква "Газета". В публични източници никога досега не са споменавани дори приблизителни данни за стойността на комплексите "Искандер", отбелязва руски експерт пред финансовия в. "Ведомости". Според източник от ракетната промишленост стойността на една бригада подобни ракети (12 пускови установки) е близо 200-300 млн. долара. Беларус сама произвежда скъпоструващите шасита за тях и е напълно в състояние да плати за доставките, добавя специалистът пред "Ведомости". През 2006 г. Русия достави на Беларус зенитноракетни комплекси "С-300", а Минск плати само техния ремонт на стойност 10 млн. долара, припомня вестникът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар