History

История

Комунистически терор


извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

Гунар Хайнзон

Авторът е преподавател в университета в гр. Бремен, Германия, автор на 25 книги и учебници, ръководител на института за изследване на ксенофобия и геноцид „Рафаел Лемкин“ в университета в гр. Бремен, Германия. Проф. д-р по политология, юдаистика, психология, икономика, педагогика и социология.

Речник на масовите убийства

Сталин

Йосиф Висарионович Джугашвили, наречен Сталин е поставен на ранг номер едно мега-масов убиец на 20-ти век (съперничи с Мао), с между минимум 20 до 42 милиона жертви (Rummel 1996,8/83). Сталин (руски: стоманен) се ражда като син на обущар в грузинското градче Горки на 21.12.1879 и умира в Москва-Кузнецово на 5.03.1953. 1894 е приет да следва в православната духовна семинария в Тифлис, като следва 5 години руско ортодоксално богословие, а преди дипломирането си е изгонен.

След разцеплението между руските социалдемократи чрез инициативите и учението на Ленин, Сталин, който е социалдемократ от 1899, става през 1903 болшевик. В тази същата година Сталин е осъден на заточение в Сибир, от което успява да избяга и среща две години по-късно като вече наложил се партиен активист сред болшевиките в Русия ръководителя си Ленин. 1912 получава пост в централния комитет на болшевиките, а от 1917 е в главната редакция на печатния им орган в. „Правда". След основаването на руската комунистическа партия - болшевики (ВКП [б]) през 1919 Сталин влиза в политбюро и става народен комисар за работническа и аграрна инспекция, като по този начин получава задачата да се грижи за директното прилагане на партийните заповеди в производството. 1922 Сталин става генерален секретар на партията и остава (до смъртта си) на този пост и срещу волята на Ленин след смъртта му през 1924. През следващите 5 години Сталин успява да унищожи всички свои противници и висши функционери, които биха били опасност за оставането му на този пост или му съперничат за властта в партия и държава. От 1928 Сталин е тотален владетел на СССР. За 25 години до смъртта му 1953 Сталин заема предполагаемо най-неограничената властова позиция в историята на човечеството като диктатор.

Трудовете му обхващат 16 тома. 13 (до пролетта на 1934 писани) излизат в периода 1946-1951; останалите 3 се издават след смъртта му през 1967 от Хувър Институшън.
Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение определят склонността и умението му да прави интриги и изработва детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици - ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата, свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин започва 1928 с принудителната работа за затворници като средство да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат, а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане на собствеността по селата.

До 1937 е отнета собствеността на над 25 милиона селски селища, които са и колективизирани насила. Над 11,5 милиона противници на тези мерки на налагане на марксическата програма за освобождаване на силите на продуктивността са избити през този период като „експлоататори кулаци" по различни начини, като главно средство за елиминиране се използват изкуствено предизвиканите по заповед на Сталин гладове. По времето на Големия терор (Robert Conquest 1968; 1990) от 1936-1939 са избити минимум 4,4 милиона души, които са степенувани като политически противници на комунистическите партия, общество, армия, култура и служби. ГУЛаг поглъща в периода 1929 - 1953 други мин. 20 милиона.

Демоцидните си планове Сталин реализира без прекъсване през цялото време на своето управление. Дори и в месеца на смъртта си, Сталин прави конкретни планове за тоталното изчистване на СССР от евреи чрез геноцид. Неговото най-силно демоцидно оръжие - системата на ГУЛаг, изтребването чрез наказателен труд - се запазва и след смъртта му с пълните си и интензивни функции до 60-те години, а в по-слаби форми до рухването на СССР. При това запазване на ГУЛаг, според Румел (Rummel 1996,83), в лагерите между 1953 и 1990 загиват още близо 7 милиона души, убити чрез наказателен труд.

Библиография: Hingley 1974; Souvarine 1977; Morozow 1980; Antonow-Owssejenko 1986; Koenen 1987; Bullock 1991; Jakobson 1993; Baberowski 1995; Pipes 1996; Stettner 1996; Baur 1997; Hilderheimer 1997; Plaggenburg 1997; Wehner 1996; 1998

`````````
Сталинизъм

Термин, определящ периода, политиката и методите на диктатурата на Сталин, мега-масовите демоцидни убийства в СССР за времето 1924-1953, практиката, техниките и плановете на унищожение, както и особената жестокост и непредвидимост на диктатора. Понятието се отнася и за жестоката методология на марксистки обоснованото премахване на собствеността, както и за определянето на налични собственост и пазарна икономика като достатъчно условие за извършване на безогледен терор.
Тъй като от самото начало на СССР и при Ленин, и при Троцки демоцид и унищожение чрез наказателен труд са в широка употреба като методи, а и след смъртта на Сталин те продължават функциите си, понятието попада в обсега на критики от страна на историци, открили опасността, силно концентриране върху сталинизма и Сталин да доведе до омаловажаване и оневиняване на тези практики в СССР през периодите преди и след Сталин. Но точно Сталин се откроява по един специфичен начин - не за да затъмни престъпленията и диктаторите в СССР преди или след себе си, а като последователен изпълнител на учението на марксизма-ленинизма за премахване на собствеността и изграждане чрез терор на едно диктатурно общество.

Библиография: Jakobson 1993; Baberowski 1995; Pipes 1996; Stettner 1996; Baur 1997; Hilderheimer 1997; Plaggenburg 1997; Wehner 1996; 1998

``````````
НКВД

НКВД обозначава Народен Комисариат по Вътрешните Работи. Тази секретна служба оперира в СССР и разширява по функции 1934 ГПУ, като се превръща по този начин в главен инструмент за т.нар. Голяма чистка и за всички последвали мега-масови убийства през периода на сталинизма до края на II СВ. 1946 от НКВД произлиза МВД (министерството на вътрешните работи на СССР), което от 1954 се превръща в КГБ.

Библиография: Leggett 1981 ; Conquest 1985

`````````
Газ, СССР - смърт чрез газ

Още според „Декларацията от Санкт Петербург" от 11.12. 1868 подписалите се под нея сили се задължават да „не използват такива оръжия, чиято единствена употреба е да разпространяват смъртоносни газове". Според Хагската декларация от 1899, която приема допълнително 1907 постановленията на Санкт Петербургската, отново се забранява „употребата на газ, отровни и заразяващи оръжия" (Чл. 23 а) в случай на война. Но в I СВ се употребява отровен газ - от силите на Оста и след това от Съглашението, като средство за борба, с общо количество 100 000 тона. От 1938 г. в съветския трудов наказателен лагер Воркута е разпоредено болни и слаби затворници да се умъртвят в специални камиони, в които се пуска отровен газ (Tolstoy 1977, 398). М.С. Восленски (M.S.Voslensky 1995, 28f.) пише, че един подчинен на НКВД учен на име Берг е конструирал газовата камера специално за камион, в създаден за целта контейнер още 1936. През 1939, след като е бил използван до тогава, ученият е ликвидиран от службите при акция на сталинските чистки. Дейвид Ървинг (David Irving's Action Report, 1.10.1995), е първият, който разглежда ликвидирането на учения като резултат от антисемитските кампании на Сталин и по този начин инсинуира етнически еврейски произход на учения Берг. При Восленски това не се посочва никъде. Има мнозинство комунисти в СССР от немски произход, но не непременно от еврейски. Освен това се подминава основният факт, че евреи, приели комунизма за свое кредо, се отричат и отделят, а най-вече настройват срещу собствения си етнос и моралните принципи на еврейството, като стават върли антисемити. След 1945 отровен газ се използва активно в СССР, от СССР (например срещу Афганистан 1979-1989) и от арабските страни.

````````
Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)

След като (постулирани от теоретичния марксизъм) унищожаването на собствеността, национализацията с цел „развързване на продуктивните сили" и насилствената колективизация от 1928-1935/37 завършват с резултат демоцида на над 11,5 милиона души в СССР, започват да се чуват все по-силни съмнения спрямо учението и практическата му приложимост. Надигащото се народно недоволство става един от поводите за организирането и провеждането на т. нар. Голяма чистка. Още през 1934 се правят опити в КПСС, Сталин да бъде свален от Киров, шеф на партията в Ленинград. След инсценираното от Сталин убийство на добилия голяма популярност Киров, Сталин нарежда да се издирят и изловят всички „истински виновници и конспиратори срещу Киров" и нарежда избиването на много ленинградчани и „заподозрени" от други градове. Август 1936 следват големи публични народни процеси с предварително оформени присъди срещу набедени „отцепници от чистото учение". Между средата на 1936 и края на 1938 са заловени и малтретирани над 8 милиона руски граждани, като от тях над 1 милион са убивани директно с изстрел в тила в подготвени за целта лагери (напр. Куропати). По официалното лично признание на Хрушчов, има данни за 700 000 жертви, убити по този начин, като в това число не влизат числата на жертвите при залавянията, убитите в затворите при разпити или при транспортирането им в лагерите. 2 милиона затворници намират бързото си унищожение в ГУЛаг чрез наказателен труд. От останалите 5 милиона над 500 000 затворници са върнати с укази по домовете си, за да умрат от последиците на принудителната работа на родно място. Големият терор/ Голямата чистка взима 3 милиона директни жертви, т.е. чрез т. нар. „бързо унищожение на заподозрени", а в ГУЛаг загиват още 7,5 милиона хора за това време, което е исторически признато днес за най-големия политицид за единица време в човешката история. Ако се прибавят и трите години до нападението на хитлеристите срещу СССР, жертвите са много повече. Олга Шатуновская, която работи през 60-те години при Хрушчов като председателка на съветската комисия за реабилитация на жертвите на сталинизма, посочва, че само за 6,5 години „от 1 януари 1935 до 22 юни 1941 са заловени 19 840 000 народни врагове, като 7 милиона са разстреляни в затворите* или при залавянето им, а останалото мнозинство загива в ГУЛаг." (Conquest 1993,27).

*Под затворите в тези рапорти са наричани лагерите на смъртта, виж в азбучен ред Лагери на смъртта под Л.

Библиография: Carmichael 1972; Conquest 1990; Rummel 1990; Weber 1993; Stettner 1986; Baur 1997; Werth 1997

````````
Квоти

Няколко стотици хиляди до милиони жертви на руския марксизъм-ленинизъм се дължат преди всичко в годините на Голямата чистка (1934-1938) на факта, че на инстанциите и секретните служби се дават твърди предварителни числа на заподозрени и жертви, които да бъдат заловени и ликвидирани. Заповедите гласят например: „До НКВД, Фрунзе. С настоящото получавате заповедта да унищожите 10 000 врагове на народа на СССР. Протоколите с резултатите телеграфически. Ежов." (Petrow 1956, 73). Ако на място не са се намирали достатъчно хора, които да се класифицират поне като собственици, кулаци, класови врагове, или подобни, се залавяли случайни хора, за да се ликвидират и изпълнят поставените в заповедта числа - квотите. Поради това на регионалните НКВД-командири се налага да избиват огромни количества невинни хора и своевременно да измислят все повече, нови и различни мотиви и да инсценират все по-нови комплоти срещу съветската власт, в които ликвидираните в наложените квоти да са участвали.

Библиография: Petrow 1956; Solzhenitsyn 1973; Conquest 1990; Rummel 1990

`````````
Троцки

Израснал като Лев Бронщайн (род. 7.11.1879), Троцки напуска еврейството и приема марксизма. За него се отнася прочутото изречение на един московски равин, визирайки руските антисемитски настроения: „Троцки правят революцията, а Бронщайнови ще трябва да платят за това."

Като военен организатор на преврата 1917 срещу легалното руско правителство (Октомврийска революция) и като „най-голям интелектуален талант сред болшевиките" Троцки въвежда системата на концентрационните лагери в Европа. Критиците на убийствения му терор са наречени от Троцки с презрение „лукави кречетала". (Аbosch 1973, 52) На 26.06.1918 той предлага на Съвета на народните комисари план и мерки за издирване и залавяне на всички „паразитни елементи" и задължителното им натоварване с „неприятни и трудни работни задачи". С това Троцки полага основата на системата на ГУЛаг, която лагерна система при диктатурата на Сталин след 1928 бива изградена до чудовищни размери. Троцки нарежда - по аналога на английските концентрационни лагери за бурите, изградени 1901 - жените и децата на рекрутираните насилствено за Червената армия офицери да се заловят като превантивни пленници в концентрационни лагери, за да не дезертират мъжете им.

Сталин нарежда убийството на Троцки, като отклонил се от „правилния курс" противник на 20.10.1940 в Койокан/Мексико.

Библиография: Abosch 1973; Kaminski 1982

```````````
Концентрационни лагери

От юни 1918 Троцки въвежда първия концентрационен лагер за наказателен труд в Европа. Още на 9.08.1918 Ленин издава заповеди за изграждане на концентрационни лагери и за подготовка наред с това на нужните за целта им специални части (Чека): „Нужно е да се избере и подготви една особена военна част от подбрани, сигурни мъже. Те трябва да провеждат безмилостен масов терор срещу кулаци, духовници и белогвардейци. Всички заподозрени лица ще са задържани в концентрационен лагер извън града." (Shub 1962, 371) През 1922 има вече 23 съветски концентрационни лагера за унищожение чрез наказателен труд, а при Сталин има вече 8000 в действие. 15 години след откриването на първите лагери от Троцки и Ленин, Хитлер продължава и в националсоциалистическа Германия тази практика. Не само по това време и при Сталин, а след 1945 и във всички марксистко-ленински режими се развива мрежа и система от концентрационни лагери за наказателен труд и унищожение чрез работа.

В Източна Германия и ГДР комунистите използват под ръководството на НКВД нацистките лагери Заксенхаузен и Бухенвалд като концентрационни лагери за нацисти, за набедени за нацисти граждани, за демократи от всички партии, които не сътрудничат на режима на новата комунистическа власт.

Библиография: Finn 1960; Kaminski 1982; Schwarz 1990; Weinmann 1990; Jacobson 1993; Drobisch/Wieland 1993; Wagner 1995; Kaienburg 1996; Stettner 1996.

````````
Лагери на смъртта

5 години преди първите националсоциалистически лагери, започват своята работа първите социалистически в СССР. Те функционират като в примерния случай, даден с лагера Куропати - като лагери, в които жертвите се избиват масово по групи с изстрел в тила по време на Голямата чистка в периода 1935-1938. Олга Шатуновская, която през 60-те години при Хрушчов е председателка на комисията в СССР за реабилитация на жертвите на сталинизма свидетелства, че „само за шест години и половина от 1.01.1935 до 22.06.1941 са заловени и затворени, по данните, останали в архива, 19 840 000 врагове на народа на СССР. 7 милиона от това число са разстрелвани директно в затворите*, а останалото множество намират края си в лагерите на ГУЛаг" (Conquest 1993, 27).

*Тези споменати „затвори", предназначени само за разстрел на врагове са действителните марксистко-ленински лагери на смъртта в СССР. Интензивни и цялостни изследвания за тях тепърва предстоят.

Библиография: Conquest 1993

`````````
ГПУ

ГПУ е съкращението за Государственное политическое управление (Държавно политическо управление), което се появява 1922 на мястото на ЧЕКА. ГПУ е един от най-могъщите инструменти и органи на масови убийства в историята на човечеството. Той организира отнемането на собствеността от селяните в СССР и Украйна до 1934 и национализацията с репресивни методи, усъвършенства с ГУЛаг унищожението чрез работен труд. 1934 се влива в структурите на НКВД.

````````
ГУЛаг/ Архипелаг

Троцки изгражда още през 1918 първите концентрационни лагери за унищожение чрез наказателен каторжен труд. 1922 в СССР има вече 23 функциониращи лагери. За времето от 1922 до 1928 жертвите, загинали при работа или убити в тях, възлизат на 2-3 милиона. (Panin 1976). Понятието ГУЛаг се извежда от руското Главное Управление Лагерей и описва работещото от 1928 Главно управление на наказателните лагери към НКВД. 1921 Ленин започва частично възстановяване на частната собственост, защото икономиката на СССР е много слаба и комунистическият конгломерат е заплашен от срутване. Но от 1928 Сталин спира всички подобни опити с радикални мерки и продължава изграждането на започнатата от началото на 1918 марксическа икономика с централизирана, планова продукция - първата обявена петилетка е периодът 1928-1932. Още през 1928, по време на тези мерки, започва и силното разширение на лагерната система и мрежа. Нафтали Френкел, отрекъл се от еврейските си корени и преминал в лоното на комунизма бивш едър собственик, става организатор на идеята на чудовищния моллох в историята - мрежата от 8000 лагера. Лагерната система не служи само за наказание и унищожение на съпротивляващи се частни собственици чрез наказателен труд и за продължително сплашване на останалата част от населението на СССР. Лагерната система се използва целенасочено още от самото изграждане на мрежата и за допълнително производство на плановата продукция - каторжният труд е един от основните икономически фактори в комунистическото производство. Затворниците са разпределени според лагерната система в различни отрасли на тежката и леката промишленост, като труда им се използва и за изграждането на инфраструктурата на плановата икономика - аграрна работа, строежи на улици, изграждане на заводи - за това се използва принудителен труд на затворници. Добива на петрол, дърводобива, транспортната мрежа в екстремните сибирски области са изцяло „в ръцете" на затворници от ГУЛаг. За да се използва дълготрайно труда им за комунистическата планова централизирана икономика, минималните наказания в ГУЛаг се повишават от редовни 3 на редовни 8 години.

След смъртта на Сталин 1953 ГУЛаг се преименува в Главно управление на поправителни работни колонии, а от началото на 60те години в Главно Управление на поправителни работни заведения. Цифрата на затворниците в трудовите лагери надвишава и след това милионната граница. Но намалява процента на умиращите в лагерите. Не е възможно да се обхване, колко от лагерната система и в какви разновидности, поделения, нови имена и форми на съществуване се запазват след 1991. Тъй като плановата продукция в Русия не е преодоляна като форма и през 1998, е голяма вероятността, все още да се използва наказателен труд в Русия като икономически фактор и до днес. Историци предполагат, че цифрата на редовно наказваните с каторжен труд преминава окончателно милионната граница най-късно 1931. Между 1936 и 1956 годишното общо число на наказаните с каторжен принудителен труд в системата на ГУЛаг е между 1,5 и 20 милиони за различните периоди. Обективни и постоянни данни не са и до днес известни, поради унищожени или не водени архиви за всички жертви. Актуални исторически изчисления изхождат от минимално 2 милиона жертви, загубили живота си чрез наказателен труд в ГУЛаг за времето 1928-1991. Но те биват третирани от други учени като опити на старите КБГ- елити да релативират огромните числа жертви на системата ГУЛаг. Хипотезите на последните историци, занимавали се с архивите в бившия СССР, варират за цифрите на умрелите затворници от наказателен труд в ГУЛаг между 2,5% и, преди всичко в периодите 1936-1938 и 1942-1944, до 30% от общото число затворени хора в ГУЛаг. В сибирската област Колима измират 50 % от затворниците. Колко от затворниците изобщо се връщат у дома е число, което остава също неизвестно до днес. Според нуждата от работа на много затворници им се дават удължени присъди за години напред направо в лагера на място, без процес. 32 милиона жертви, умрели в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 (Kosyk 1962, 79) или 57 до 69,5 милиона между 1918 и 1956 (Kurnanov по Solzhenitsyn 1974, 10) са изчисления, които са правени и приемани до края на 80те години. Историкът Румел намалява тези цифри. За целия период на марксизма-ленинизма от 1918 до 1991 той дава общо 39 милиона убити в системата на ГУЛаг. „Мaрксизъм плюс власт" нарича той формулата (Rummel 1996, 84), по която се убива в ГУЛаг, според него. Числото резултира от т.нар. „rock-bottom" - минималните предполагаеми жертви от почти 16 милиона, за чието удостоверяване има данни, плюс онези милиони граждани, които при преброяванията през годините са обявени за изчезнали - неналични, по необяснени причини - и по друг начин не биха били обяснени като изчезнала маса население. Ако за 73 години СССР, смята Румел, средностатистически само 1 милион годишно е пратен в ГУЛаг и от това число поне 50% са оцелявали и са се връщали у дома, макар след много години, то остава едно реалистично число от поне 36,5 милиона, които изгубват живота си в лагерите за наказателен труд. Всеки, който никога не се връща от ГУЛаг или се прибира смъртно болен и умира, е в числото на жертвите, на загиналите от наказателен труд в ГУЛаг. Повтаряните „аргументи" от леви учени на запад, че така убитите от наказателен лагерен труд хора биха умрели, даже и да не са били в ГУЛаг, поради което не може да се говори за извършен от комунистическата държава демоцид, са абсолютно невалидни и арогантни. По тази логика и избитите с изстрели в тила в лагерите на смъртта (в Куропати), както и избитите с газ в газовите вагони и камиони милиони хора, биха умрели, така или иначе, някога от естествена смърт, понеже не са безсмъртни.

Понастоящем повечето автори и историци не назовават общи числа, а се ограничават в „rock-bottom" - цифрите на Румел, които до голяма степен могат да се подкрепят от руските архиви директно (Bacon 1994).

Добрият познавач на архивната литература събира един след друг резултатите от познатите му хипотетични или доказуеми в архивите изчисления за всички ГУЛаг-години - по периоди, като отбелязва и взима предвид в изследванията си вероятните, по-късно появяващи се резултати от работата на свои колеги (Stettner 1996). Така добрите историци биха могли да открият средното число жертви годишно за всяка година, а на края от сумата им - една обща реална цифра, макар тя никога да не може да бъде точна. Най-коректните, макар и предполагаеми, цифри на процентите убити в ГУЛаг затворници дават все още свидетелствата на немски военнопленници (Ratza 1973; 1974). Макар че СССР има първоначалното намерение да избие тази група затворници (3 милиона) като политическа маса, след максимален срок от 5 години са избити 1/3 от военнопленниците (общо близо 1 милион). Не е известно числото на починалите от условията в ГУЛаг завърнали се немски военнопленници.

Възможен мащаб за сравнение дават комунистическите концентрационни и работни лагери на окупирната източна зона и на територията на ГДР за 1945-1952 г. От 156 000 затворници в лагерите в ГДР от Червената Армия и източногерманските сили за сигурност са убити 96 000 човека. Това прави демоцидна част от 61% жертви, загинали в трудови наказателни лагери (Finn 1960; Range 1998; Mironenko et al. 1998 назовават 44 000 убити). Този процент може да служи за допълнителен ориентир при изследванията на числото жертви на ГУЛаг.

Библиография: Jakobson 1993; Bacon 1994; Stettner 1996.

````````
Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937

Както Аушвиц е синоним pars pro toto на избиването на европейските евреи, така лагерът Куропати би могъл да изпълни това значение за жертвите в лагерите на смъртта в марксистко-ленинските режими. Тази „фабрика на смъртта" (Хайнзон, 1998) влиза в действие 5 години преди Аушвиц. Следното сведение се намира за нея:

"Не далече от Минск се появява онова ужасно място, 10-15 хектара голямо, което от стари времена се нарича Борд, или Куропати. Място на страшни масови убийства, една Кланица на 20ти век, която работи непрекъснато от 1937 до началото на войната 1941 [22.06.1941, немското нападение над СССР].

...Имаше много други човешки кланици от този вид в радиус край големите белоруски градове. От свидетелствата на очевидци и оцелели, беше възможно само в Минск и околностите му да се открият 5 подобни места, които са служели по времето на Сталин за избиване на мъже и жени.

...1987 и 1989 Ю. Чмигальов и аз [белоруски историк] разпитвахме систематично десетки свидетели - до този момент успяхме да открием 170, и предприехме в Куропати разкопки.

...Убийствата са се провеждали всеки ден, без прекъсване: след обяда, вечерта и през нощта. Предвидените за избиване са натоварвани и транспортирани на камиони, разстрелвани са по групи, за по-ефективно, и след това са заравяни в огромни, дълбоки, общи гробове. Убийците са облечени с иниформите на НКВД.

... След разстрелването на една група, телата се полагали в гроба и се покривали само малко с пръст, след това се полагали телата на следващата група, покрити отново само с малко пръст, последвани от следващите... и така, докато гробът се запълни.

…Според измерванията и различните изчисления само в прегледаните от нас гробове можахме приблизително да изчислим, колко са загиналите жертви в тези гробове, които открихме ние (без да се имат предвид ексхумациите през 40те години, за които има свидетели, че са се провеждали, вероятно заради освобождаване на повече празни гробове за последвали разстрели). Нашето число беше минимум 102 000: минимум 200 трупа на гроб, умножени по до момента само от нашата група историци изследваните 510 гроба. Реалните числа не само за „нашите" гробове, а за самата лагерна мрежа в Куропати лежат многократно над това." (свидетелства белорус. историк Гросер в: Grosser 1990, 91)

Библиография: Гросер 1990; Хайнзон 1998

```````````
Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

През 1940/41 в СССР живеят близо 5 милиона евреи. От това число през 1945 2-3 милиона евреи вече не са живи. От тях са избити от хитлеристите 1,4-2,1 милиона. Това би означавало, че всички през 1945 изчезнали евреи са избити от германци. Но може и да означава, че 1,6 милиона евреи са избити по друг начин: През цялата война от съветската общественост се укриват фактите за унищожаването на евреи от германците. Дори през 1945, на 26.02, Хитлер хвали Сталин за „бруталността, с която Сталин последователно елиминира еврейската интелигенция" (Trevor -Roper/Francois-Poncet 1981, 116). Още в началото на 30те години например сред украинските ГПУ-секретни служби се намират почти до 50% членове - бивши евреи по вероизповедание, приели марксизма-ленинизма. Краят на 30те тази квота е едва 5 %, така че, дори в мега-масовите убийства по времето на Голямата Чистка от 1934-1938 се забелязват определено ясни антиеврейски компоненти (това споделя и историкът Арсений Рогински в речта си на дискусионния форум на конференцията „Сталинизъм, масови репресии, ГУЛаг" в Хамбургския Институт за социологически изследвания, 21.02.1998). През 1948 започват депортациите на евреи в Сибир. През същата година са заловени членове на една, т.нар. от комунистите „еврейско-ционистка конспирация", която между другото бива „разкрита" в антифашисткия еврейски комитет. 1952 са осъдени 125 еврейски интелектуалци, от които 25 на смърт. Според едно изказване на Булганин през 1970 (след Сталин министър-председател на СССР), Сталин е имал план, да прати на изток в Сибир, в т.нар. маршове/походи на смъртта близо 2 милиона руски евреи. Този процес на залавяне, насилствено депортиране и унищожение чрез сигурна смърт е бил окончателно планиран 1952. Началото бележи залавянето на 9 лекари на 13.01.1953, от които 6 са руски евреи, набедени в комплот чрез отравяне срещу Сталин и „най-добрите синове на Русия". За да се „предпазят" евреите от „разбираемото негодувание и гнева на руските маси", еврейски интелектуалци щели да бъдат принудени да молят Сталин и съветската власт с отворено писмо до в. „Правда", да депортират руските евреи в Сибир, Казахстан и Биробиджан. В това приготвено от Сталин отворено писмо се намирал и пасажа: „Като водещи личности на лоялното съветско еврейство, се противопоставяме напълно срещу американската и ционистката пропаганда, които твърдят, че в СССР има антисемитизъм" (Rapport 1992, 206-208). Архивите за този план все още не са достъпни. Съмнение в Сталиновите плановете за депортиране на руски евреи и за избиването им 1952/53 (но не и в неговия антисемитизъм, нито в антисемитизма на наследника му Хрушчов) са отправени от автори, които вероятно идват от съветските секретни служби. (Sudoplatov/ Sudoplatov 1994, 308).

Библиография: Margolin 1992; Raport 1992; Ehrenburg/Grossmann 1994; Vaksberg 1994; Messmer 1997; Werth 1997


````````
Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

В 20-ти век съществува неволно предизвикан изкуствен глад и умишлено предизвикан изкуствен глад като демоциден инструмент. Неволният резултира при всеки случай от убеждението на марксистко-ленинските режими, че само чрез премахването на собствеността може да се постигне многократно повече продукция, което ще донесе повече и равни блага за всички. Но понеже в действителност продукцията спада непрекъснато и се стига в екстремите на този процес до глад, става дума за икономически-теоретично обусловен демоцид. Така например в НР Китай, Мао „осигурява" с „Големия скок напред" от 1958 на практика населението с принудителната смърт чрез глад, като следствие на „реформите" жертвите са от 20 до 40 милиона. Това е най-големият неволно предизвикан изкуствен глад в света, т.е. като резултат от други дейности. От началото на отнемането на собствеността чрез заповед от 8 ноември 1917 Ленин избива само до края на 1920 близо 6 милиона граждани и селяни (чрез директно избиване на селяни, чрез гражданската война и осъдени на смърт - 2 милиона, чрез глад - 4 милиона). През 1921 и 1922, когато към предизвикалите вече смъртоносен глад социалистически икономически мерки се прибавя и една изключителна суша, измират още 5 милиона хора от последиците на изкуствено предизвикания глад. Други 10 милиона засегнати от глада са спасени единствено чрез американски пратки с помощни средства и храна за населението.

Още през 1892, по времето на естествено настъпил глад в родния му край по Волга, Ленин развива техниката на съзнателното унищожение чрез изкуствено засилен глад, като се произнася стриктно срещу раздаването на храна на умиращи, като по този начин близките им и масите ще са принудени да се радикализират окончателно срещу царизма (Conquest 1986, 234). Пълното изработване на метода на унищожение чрез глад се удава на Сталин през зимата 1932/33 в Украйна. Този метод може да се опише по следния начин: Когато се изнесат от дадена територия всички хранителни продукти, така че за няколко месеца, по възможност през зимата, да не се допуска вноса на никакви продукти и храна, а на хората да не се позволява да напускат територията, тогава е налице един инструмент, чийто унищожителен потенциал за единица време бива надминат единствено от атомни-био-химични-оръжия. Изкуственият глад представлява един античен инструмент за убиване, понеже традиционното обсаждане на градовете е било винаги свързано с обричане жителите на глад и убиване с глад.

Новаторството на Ленин и Сталин в тази техника на убиване от античните времена е в това, че се прилага в 20-ти век, много интензивно, с невиждан никога размер жертви, в засегнати огромни територии, в името на едно, оповестило себе си за най-хуманното учение. В Украйна, в много Кавказки области и в Казахстан - в страни, където съпротивата срещу насилственото отнемане на собствеността е голяма и мечтите за национална независимост не са погребани, КП на СССР избива чрез нововъведеното средство само за една зима (1932/33) минимум 8 милиона, от които 7 милиона украинци. По-късно този начин на убиване се прилага преди всичко от марксистко-ленинското правителство на Етиопия, което унищожава до 3 милиона души за 3 години (1982-1985) - етиопски селяни, които отказват да вярват в икономическия прогрес чрез отнемане на собствеността. Не на последно място, за да не предизвиква излишно внимание и настройване на народа - чрез ужасни сцени на масов глад, с известните резултати на убийство на деца и канибализъм - Хитлерова Германия се решава не за изкуствен глад като метод за убиване на евреите, а за газовите камери в концентрационните лагери и за огромните гета с принудително депортирани и обречени на смърт евреи (Longerich/Pohl 1990, 359).

Библиография: Sheperd 1975; Dolot 1985; Vincent 1985; Conquest 1986; Kane 1988; Becker 1998.

`````````
Глад, Украйна

1932/33 под окупацията на марксистко-ленинска Русия: С 7 милиона избити, при минимално число от 5 и максимално от 10 милиона убити, през една единствена зима избиването чрез изкуствен глад на украинци от марксисти-ленинисти се превръща в най-голямото целенасочено унищожение на един народ през 20-ти век.

Библиография: Hryshko/Pavlovych/Pidhainy 1955; Dolot 1986; Conquest 1986;
Mace 1983; 1984; 1986; 1988; 1992.

````````
Украйна 1929-1931 под съветска окупация

За да се пречупи гръбнака на украинското национално освободително движение, от юли 1929 по заповед на Сталин са заловени 5000 украинци - представителите на интелектуалния украински елит. От 1931 започва преследването и на приелата марксизма украинска интелигенция, набедена в контрареволюционни стремежи. Над 40 000 украинци са задържани. С публични процеси започва Голямата чистка в Украйна. 1934 са екзекутирани масово писатели и творци на изкуството. Десетки хиляди са жертвите при тези екзекуции, а други десетки хиляди са изпратени в ГУЛаг. До края на 30-те години са избити 80 % от високообразованите украинци. Фактът, че изобщо 20% оцеляват, или, че след това има изобщо минимална, но налична украинска интелигенция, се дължи на това, че западна Украйна е полска и е окупирана едва 1939 от СССР.

Когато през есента на 1932 се очертава да има лоша жътва, комунистическата партия - правила безуспешни опити от 1929 до тогава да колективизира страната - решава да увеличи неимоверно експорта на хранителни продукти от Украйна, да забрани на потенциално оставащите без храна украинци внос на хранителни продукти, и налага забрана да се напускат областите по местоживеене. От тези жестоки, нечовешки мерки, които имат за цел унищожение на движението за независимост сред украинците, се ражда най-бързо проведения демоцид в историята на 20-ти век и вероятно в човешката история. 7 милиона украинци загубват през тази зима при комбинацията от геноцид и политицид живота си. Минималните изчисления посочват 5, максималните - 10 милиона. Жертвите измират в пълна изолация, защото преобладаващо ляво ориентираните западни журналисти, командировани в СССР, не информират медиите на запад, за които работят, умишлено прикриват фактите за ужасната съдба на милионите украинци само за тази зима. Малкото коректни и разтревожени западни журналисти, които си позволяват да информират обществеността, са набедени от левите си колеги за настървени, лъжещи антикомунисти. Изключения са само Chicago American и Manchester Guardian.

През 1945 заедно с войници на нацистката армия, от силите на западните съюзници и Червената армия са заловени в плен и украински части, помагали на германците с цел получаване на независимостта на Украйна. Заловените украинци са голямата част от 1 милион пленници (армията Власов). Допълнително са заловени 4,5 избягали от СССР - каторжници от ГУЛаг, желаещи да емигрират, дезертьори. Украинските войници сражавали се на страната на Германия с цел освобождение на родината си знаят, че, ако бъдат предадени на СССР ги чака сигурна смърт - директен разстрел или ГУЛаг. Това е известно и на англичани, и на американци. Въпреки това следва предаването на 2,7 милиона души обратно в ръцете на СССР. Над 1 милиона са екзекутираните, повечето военнопленници, останалата част военнопленници получават 25 години затвор, 1 милион украинци получават присъди от 5 до 10 години в ГУЛаг. Така от 2,7 милиона обратно дадени на СССР пленници поне 1,35 милиона за избити.

Библиография: Hryshko/Pavlovich/Pidhainy 1955; Tolstoy 1977; Mace 1982; 1983; 1984; 1986; Dolot 1986; Conquest 1986; Mace 1988;поне 1992

``````````
Естония под окупацията на марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941

След насилственото окупиране на Естония през лятото на 1940 от съветската армия и присъединяването към СССР са депортирани между 57 000 и 67 000 противници на комунистическите окупатори. При отвличания загиват 8000, допълнително при терористични нападения над 10 000 естонци стават жертви на политицид.

Библиография: Mass Deportations 1981; Vizulis 1985; Rummel 1990

````````
Ингуши 1943-1957

На 23 февруари 1944 народът на ингушите е депортиран по заповед на КПСС от родината им северно на югоизточен Кавказ. Те не са достигнати от окупационните войски на Хитлер и не са им сътрудничили, но като повечето кавказки народи - както от царизма така и от комунистите - единствено с изключителна бруталност подчинени. Поради това са степенувани от КПСС като потенциално нелоялни на СССР. Ингушите са депортирани в централна Азия, при което принудително изселване са убити 12 000. В съветските енциклопедии ингушите не са споменати до 1957. От 9.01.1957 оцелелите имат право да се върнат по родните си места.

Библиография: Conquest 1970; Nekrich 1978

`````````
Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1944-1949

Около 20 000 арменци от Крим и други области извън арменската съветска република са депортирани 1944-1949 насила в Казахстан на задължителен поправителен труд. При подобни демоцидни акции загубилите живота си хора образуват една трета от общото число.

Библиография: Nekrich 1978

`````````
Калмики 1943-1957

На 27. 12. 1943 народа на калмиките е депортиран по заповед на КПСС от родината си по северозападното крайбрежие на Каспийско море в Централна Азия и Сибир. Години преди това (края на 1919) от Червената армия брутално е пречупена съпротивата на калмиките срещу комунизма. Края на 1929 на всички собственици и животновъди е отнето имуществото. 1937 цялата област на калмиките е колективизирана. Август 1942 навлизат германските войски на Хитлер. Много калмики дезертират от Червената армия и сътрудничат на германците, като се надяват да получат независимост с тяхна помощ. През 1943 германците са изтласкани от СССР и в края на същата година са депортирани 140 000 калмики, от които 22 000 са избити или умират по пътя. Краят на 1958 приключва завръщането на оцелелите през сталинизма калмики на собствена територия.

Библиография: Conquest 1970; Nekrich 1978

`````````
Карачаи 1943-1957

През месеците октомври и ноември на 1943 народът на карачаите е депортиран по заповед на КПСС от родината му северно от Кавказ (в съседство на балкарите) в Централна Азия. В началото на 70те години на 19ти век карачаите са победени окончателно от царска Русия и в областта започват да се заселват масово руснаци. През май 1922 е потушена кърваво съпротивата на карачаите срещу отнемането на собствеността им от комунистите. По време на II СВ те попадат до 11.01.1943 в зоната, завладяна от хитлеровата армия, като от германците им е обещана независимост и връщане на собствеността, ако им сътрудничат. При депортациите за Централна Азия от по-малко от 80 000 карачаи за избити 37 000. След това те не се споменават в съветските енциклопедии до 1957. След 9.01.1957 оцелелите карачаи имат право да се връщат в родните си места.

Библиография: Conquest 1970; Nekrich 1978

`````````
Катин 1940

Полша, април 1940: 22 000 члена на елита на полската армия са избити. По заповед на Сталин на 5 март 1940 са избити в окупираната от Червената армия полска територия всички заловени членове на офицерския и полицейския корпуси, и държавни чиновници чрез специални бригади-убийци на НКВД. 4404 офицери са убити на 3.04.1940 в Катин (в съветска Беларус) с изстрел в главата. По-късно в същия месец, в Харков и Калинин/Твер са убити по този начин над 10 000 полицаи и държавни служители. Други 7300 са убити малко по-късно чрез разстрел.
Съветските инстанции твърдят, че този политицид е извършен от Хитлерова Германия, която от началото на войната на 1.09.1939 си е поставила за цел бързото избиване на полската интелигенция в окупираната територия и за 6 седмици избива около 16 000 полски граждани, за което Москва имала информация. Едва половин век по-късно след деянието, през април 1990, съветското правителство под ръководството на М. Горбачов призна и пое вината за извършеното масово убийство. След две и половина години Борис Елцин предаде документите за политицида в Катин.

Библиография: Zawodny 1962; FitzGibbon 1971; FitzGibbon 1975; Gross 1988; Materski 1993; Paczkowski 1997a; Paczkowski 1997a

`````````
Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР

След насилствения аншлус на Латвия към СССР през лятото на 1940, 21 000 латвийци са депортирани от страната си като противници на марксистко-ленинската политика на окупатора СССР. При политицидите на режима комунистите избиват 38 000 латвийци - при депортациите умират 3000 души, а други 35 000 са директно убити като врагове на властта. 84 000 латвийци, повечето собственици и техни близки са депортирани между 1944 и 1953 - кулминацията достига 1949, по решение на КПСС, като при тези икономициди и политициди са избити една трета, а останалата част стават жертви на ГУЛаг.

Библиография: Mass Deportation 1981; Schmid 1985; Vizulis 1985; Rummel 1990

`````````
Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР

След насилствения аншлус на Литва към СССР през лятото на 1940, 46 000 литовци са депортирани от страната си като противници на марксистко-ленинската политика на окупатора СССР. При политицидите на режима комунистите избиват 26 000 литовци - при депортациите умират 6000 души, а други 20 000 са директно убити като врагове на властта. 150 000 до 220 000 литовци, повечето собственици и техни близки са депортирани между 1944 и 1953 - кулминацията достига 1949, по решение на КПСС, като при тези икономициди и политициди са избити 30 000 литовци, по време на транспорта или стават жертви на ГУЛаг.

Библиография: Taagerpera 1980; Mass Deportation 1981; Schmid 1985; Vizulis 1985; Rummel 1990

`````````
Финландски карелци 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР

През 1956 се разпада Карело-финската социалистическа съветска република, която е образувана насила от руската съветска власт, окупирала на 12 март 1940 финландските територии в Западна и Източна Карелия (172 400 кв. км). Руските преселници постепенно започват да представляват мнозинството жители в областта. Още през 1938 финландски карели са депортирани от СССР насила във вътрешна Азия. Все още не е известно точното число на депортираните принудително финландци, на безследно изчезналите и на жертвите, дадени при тези депортации и в трудовите наказателни лагери в съветска Азия.

Библиография: Conquest 1970

```````````
Кримски татари 1944/45

На 18.05.1944 всички кримски татари (чиито мъже се бият на фронта срещу нацистките армии) са принудени от КГБ под претекст, че сътрудничат и симпатизират на врага на СССР, само за един ден да напуснат родината си и насилствено биват депортирани. 200 000 човека - жени, деца, старци, са обречени на три седмичен поход за Централна Азия и Сибир. 100 000 от тях измират по време на пътуването. Дошлите си по-късно от фронта оцелели кримски татари са депортирани в същата места, при нечовешки условия на живот.

Библиография: Conquest 1970; 1974; Reddaway 1973

`````````
Полша

Полското малцинство в СССР е напълно унищожено през 1938 от НКВД - 150 000 етнически поляци са избити. Според заповед 00485 на НКВД от 9 август 1937 става видно, че наред с други малцинства в СССР, 143 810 поляци са били заловени в СССР. От това число са признати за виновни и осъдени за различни „престъпления срещу комунистическата власт" 139 835, от които 111 091 са разстреляни 1938. Останалите стават жертви на ГУЛаг. От геноцидите в СССР, извършени над различни малцинствени групи в страната през 1938 година, този над полското население е ненадминат от никои други по численост на жертвите - близо 100% от поляците на територията на СССР са избити. Договореното разделение на Полша според пакта между Хитлер и Сталин от 23 август 1939 влиза в сила с нахлуването на Червената армия на 17 септември 1939.

4 милиона полски граждани попадат в ръцете й. Окупираните полски области се преразпределят териториално чрез аншлус към белоруските и украинските съветски републики. Минимум 600 000 полски граждани от окупираните области са депортирани насилствено в централните азиатски части на СССР, преди всичко в Казахстан. При тези депортации умират близо 150 000 поляци.

22 000 члена на офицерския военен и полицейски корпус на полската държава и на висшето чиновничество са избити през април 1940 (в Катинската гора и др.).
През юни 1941 след нападението на хитлеристка Германия над Полша, са избити допълнително 7000 полски граждани, затворени в украински затвори и лагери.
През 1944, след принудителното изтегляне на немските войски от Полша, Червената армия залавя 30 000 полски членове на отечествената полска армия, които са привърженици на легалното полско правителство в изгнание в Лондон, както и други произволно заловени 30 000 полски работници и ги депортира на наказателен труд в ГУЛаг.

След края на войната от анексираните полски области Червената армия прогонва 3 милиона полски граждани, които насилствено са заселени в немските източни области на бившия Трети райх. По време на тези депортации измират хиляди. През 1939 и 1945 само в Източна Полша военните части на СССР избиват директно 200 000 полски граждани.
След нацистката окупация на Украйна през юни 1941, украинци организират, с цел бъдещото освобождение на страната им от СССР и от Германия, една нелегална армия - УПА - Украинска повстанска армия. Тя води боеве срещу просъветските украински партизани, срещу немската окупационна армия, срещу представители и симпатизанти на нацистка Германия и на СССР - за една „чиста от чужди влияния Украйна". След 1943 УПА започва да избива и евреи от малцинството в Карпатите, от март 1944 започват да избиват и граждани от полското малцинство, останали във войводство Волхиния, до 1939 полско. По-късно геноцидните убийства от УПА са продължени в Източна Галиция, като само при този геноцид жертвите на полски граждани са над 100 000.

```````````
Полша под марксистко-ленински режим

Около 100 000 полски граждани са арестувани от комунистическата секретна служба на полската държавна сигурност в Полската народна република след 1945, като арестуваните са изпратени в затвори или лагери за наказателен труд без или чрез инсценирани народни съдебни процеси.

Числото на избитите не е известно и до днес. Само за загиналите при един политицид чрез разстрел 2810 полски граждани, обвинени за врагове на новата власт, има свидетелства и документи. Тъй като по високите етажи на комунистическата власт и на държавна сигурност в Полша се намират не само преминали от католицизма в марксизма поляци, но и преминали в марксизма евреи, много антисемитски мотивирани полски граждани се настройват в новата насилствено наложена обстановка към обикновеното еврейско население. Демагогията на подобно отношение се запазва и насажда сред населението трайно, въпреки че между май 1945 и есента на 1946 над 2000 полски евреи са избити от новата комунистическа власт в страната, а над 50 000 са прогонени от комунистите, през периода 1968/1969 комунистическата власт прогонва над 20 000 полски граждани от еврейски произход и Полша е обявена от комунистите за практически „чиста от евреи", въпреки че полското население по време на хитлеристката окупация е спасило над 250 000 свои съграждани евреи и отказва масово сътрудничество с немските нацисти.

Библиография: Kosyk 1986; Gross 1988; Sword 1996; Wrona 1996; Paczkowski 1997a; 1997b; Poliszczuk 1997; Petrov/Roginsky 1998

`````````````
Чечения

На 22.02.1944 народът на Чечения е депортиран от родината си заедно с ингушските си съседи в Централна Азия. До 1933 чеченците са се борили срещу Червената армия и НКВД.
1938 75 % от страната им е национализирана и колективизирана. Десетки хиляди чеченци са разстрелвани до летните месеци на 1941, а други десетки хиляди са сред милионите жертви на ГУЛаг. През ноември 1942, при наближаването на нацистките войски и към чеченските области, започват нови надигания на гласове за независимост. От февруари 1943, след изтеглянето на германците,з апочват нови репресии по заповед на КПСС в района. При депортациите една година по-късно на глава население е позволен само 20 кг багаж. От над 400 000 насилствено депортирани са убити 130 000. Едва на 9.01.1957 оцелели от депортациите чеченци имат правото да се върнат по родните си места. След рухването на комунизма чеченците започват нов опит за добиване на независимост - с декларацията от 1.11.1991 се обявяват за независима държава. В отговор на това станалата република Русия извършва от 11.12.1994 до август 1995 многократни демоцидни бомбардировки над чеченската столица Грозни, но и над други градове и села, като само в Грозни директните жертви са 65 000 - 90 000 души. Половината от това число са дори руски граждани, заселени там. 500 000 до 1,3 милиона жители на Чечения остават бездомни и са прокудени насилствено в изгнание. Въпреки това Русия е приета 1996 за член на Европейския парламент.

Библиография: Conquest 1970, Nekrich 1978, Levine 1996; Malek 1996

``````````
Kулаци

Кулак (руска дума за „юмрук") е до 1917 пренебрежителното име, давано в Русия на селските измамници. След революцията понятието се идеологизира като антипод на пролетариата - който трябва да се наложи като господстваща класа - и се пренася върху цялото свободно, но най-вече върху едрото и средното, заможното селячество, което представлява в очите на комунистите „експлоататор и враг" на жадуваната система на диктатура на пролетариата. В началото изключена от това понятие е най-бедната селска прослойка, но с времето и на нея се слага презрителното име „подкулачник", т.е. послушен на кулаците човек, и е включена в преследването и изтребването, при оказана съпротива на национализирането на собствеността. След принудителни отклонения от марксическата доктрина от страна на Ленин, които целят връщане на собствеността и частната икономика, поне за кратко, за да спаси диктатурата от следствията на унищоженото лично стопанство и плановата икономика, от 1928 нататък Сталин се връща към тоталната национализация и плановото стопанство. Според собствените думи на Сталин до Чърчил, при тези мерки е избил 10 000 000 човека. Между 10 милиона (по собственото признание на Сталин) до 15 милиона се намират днес предположенията на историците, при което Румел идва до цифрата 11 440 000 жертви (1996, 83). От тези жертви 6,5 милиона са директно убитите по места, а останалите в ГУЛаг. С това борбата за унищожение на руското собственичество от 1928-1937 е като класово убийство безпрецедентно организиран най-големият икономицид в човешката история.

Библиография: Conquest 1986; Rummel 1990; livi-Bacci 1993; Hughes 1996; Stettner 1996

````````
Мегамасови убийци (с над 1 милион жертви) през 20-ти век (Марксистите са с курсив), след 1994 разширени от Хайнзон:

Йосиф Сталин * (СССР) - 42 672 000
Mao Цзедун ** (НР Китай и револ. вр. преди 1949 ) - 37 828 000
Адолф Хитлер (Националсоциалистическа Германия) - 20 946 000
Чан Каиши (Китай) - 10 214 000
Владимир Ил. Ленин (СССР) - 4 017 000
Т. Хидеки ( Япония 1941-1945) - 3 990 000
Пол Пот (Камбоджа) - 2 397 000
Менгисту Хайле-Мариам (Етиопия 1977-1991) - 2 000 000
Я. Кхан (Пакистан 1971) - 1 500 000
Тито (Югославия и партиз. дв.) - 1 172 000

* За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона.
** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.


Все още не е разбрано достатъчно добре (не само от широката общественост, но и от редица изследователи), защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично.

Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотство, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на изясняването на количествено най-мащабните демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен. (Хайнзон, 1998).

Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено.

Национални малцинства, които вероятно тендират да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството живеещи под властта на режима далеч от желание за активна съпротива.

Към избитите, нужни за поддържането и опазването на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за демоцидни убиства.

Специфичното в революционния мотив при марксизма-ленинизма се изразява обаче не в стремежа на ненаследили синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, стремящ се да заеме привлекателни властови позиции. А увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на общество и нация, е принципният, специфично марксистки елемент и се влива самообосновано от идеологията в готовността да се убива за добиването с власт:
[ Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо общество, бременно с ново". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в един „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем] (фон Бориес 1971, 560).

Библиография: Rummel 1990; 1991; Courtois 1997; Becker 1998

````````
Принудителна колективизация 1928-1937

След като Ленин се отклонява умишлено през 1921 от строго следване на политиката на планова икономика в марксизма поради заплашващо властта всенародно недоволство и въвежда в определени граници отново частната собственост и парите като средство за разплащане. Но неговият наследник Сталин се връща 1928 веднага към първоначалното учение на марксизма за премахване на собствеността с цел отвързване силите на производителността. Тази Сталинова операция унищожава не само собствеността, но и няколко милиона собственици и техните близки. Сам Сталин споделя пред Чърчил (Churchill 1950, 498) „10 милиона" жертви на принудителната колективизация. Числото при Мао за периода 1958-1961 е 30-40 милиона жертви на принудителната колективизация - преобладават селските собственици.

Библиография: Conquest 1986; Rummel 1990; Livi-Bacci 1993; Hughes 1996; Stettner 1996; Becker 1998

```````````
СССР 1917-1987

„Наше задължение е да изпратим века, който за Русия се превърна във век на кръвопролитие и саморазправа, с покаяние и прошка" (реч на руския президент Борис Елцин на 17.07.1998 в Санкт Петербург по повод погребението на останките на избитото царско семейство на Николай II).

Историкът Файн посочва през 1993: „При демоцидните убийства, държавно организираните и проведени изтребления в случая с бившия СССР можем да говорим директно за един постоянен извършител - комунистическата власт - като за един патологичен масов престъпник". (Fein 1993, 88).

66 милиона само за 38 години от 1917 до 1956 е признатата до скоро реалистична статистика на числата жертви в СССР (Solzhenitsyn 1974, 10). За 29 години, от 1926 до 1954 е изчислен демографски минус от 78 милиона руснаци, при което са сумирани избитите (около 35,5 милиона) и техните неродени деца (Dyadkin 1983). За годините 1918-1953 са отделени по изчисленията на историците само 23 милиона избити руски граждани (Maksudow nach Medvedev 1979). За времето от 1917 до средата на 70те историкът Панин (Panin,1976) привежда в аргументите си до вероятни жертви 69 500 000, като цитира свои колеги, с цифри от изследователската им работа до 80 милиона жертви. Историкът Румел (Rummel, 1996, 82) дава в изследването си за целия 70-годишен период на руската марксистко-ленинска диктатура т.нар. от него минимално ниско число жертви („rock bottom"-число) от 24 063 000 - това е числото жертви, за което без големи трудности може да се намери документация и свидетелства.

Румел поставя и възможната горна окончателна граница на руските жертви - 126 милиона. От своето изследване Румел определя и числото на „най-вероятната сума жертви" за 70-те години на съществуване на СССР - при 61 911 000 (50 милиона от демоцид и 11 милиона от геноцид).

От това число 6,87 милиона жертви са изчислени за 33 години в периода 1954-1987, в които години преобладава унищожението чрез наказателен труд в ГУЛаг. Реалните числа за Афганистан за 1978-1992 не са в тези числа (при Румел 1 милион, според Клас, 1994 - между 1,5 и 2 милиона). Само при Румел се откриват диференцирани числа от десетилетие за десетилетие, които позволяват добър преглед и критика в детайл. При Куртоа и други френски автори (Ternon 1996; Courtois et.al. 1997) цифрите са много несигурни и поради това трудно разбираеми (според Хайнзон, 1998). Френските историци говорят за десетки милиони, стигат и до 35 милиона, без прецизна аргументация.

Руският президент Борис Елцин сам назовава 60 милиона жертви (Katz 1994).Но историческите спорове ще продължат дълго.

Тук са представени средните данни по Румел (1990, 1994, 1995), по периоди и съответните - само цивилни жертви - за тях:

Гражданска война 1917-1922 - 3 284 000
Нова икон. политика 1923-1928 - 2 200 000
Колективизация 1929-1935 - 11 440 000
Големия Терор 1936-1938 - 4 354 000
Предвоенен период 1939-1941 (юни) - 5 104 000
II СВ 06.1941-05.1945 - 13 053 000
Следвоенен период/късен сталинизъм 1945-1953 - 15 613 000
Постсталинизъм 1953-1987 - 6 872 000
Сума: 1917-1987 - 61 911 000

За централния мотив на избиване в СССР - унищожението на собствениците и гражданството (благородници, селяни, предприемачи, занаятчии, интелигенция, търговци) и всички свързани с тях прослойки, заради отвързване силите на продуктивността, е нужно да се разгледат данните в „Марксистко-ленински режими" по-горе.

Между тези страни има и империалистически традиционни страни - като Русия и Китай, завладели етноси и узурпирани цели чужди области и дори страни, в и извън границите си; има и етнически хомогенни мега-масови убийци - като Виетнам и Северна Корея.
Над 7 от 62 милиона жертви при Румел за СССР не са били руски граждани. Но и сред останалите 55 милиона жертви руски граждани има милиони, които не са руснаци, сред това число минимум 8 милиона украинци. СССР е демоцидна държава номер 1 през 20-ти век. Но има позиции на историци (Courtois et al. 1997; Becker 1998), според които този ранг принадлежи (и) на Китай
`````````
понятия:

ужасяващия размер на масовите убийства при марксистко-лениските режими - самостоятелно взет от рамката на таблицата или сравним в таблиците с другите режими – масовите убийства при марксизма-ленинизма са водещи по число, интензивност за единица време, обща продължителност и разнородност на групи жертви в човешката история.

Разликите в понятията, дефиниращи терминологията, употребявана при изследванията в областта на престъпленията срещу човечеството и на масовите убийства:

Демоцид: въведено понятие от изследователя на масови убийства и престъпления срещу човечеството Румел през 1992 година, като свръхпонятие, обхващащо категориите: геноцид, културен геноцид, религиоцид, етноцид, политицид, икономоцид, класов геноцид и гиноцид, както и всички други форми на масови убийства (с изключение на жертви от война), които още не са въведени под никоя от изброените категории от конвенцията за престъпления срещу човечеството и са още предмет на работата на изследователите (от gr. Demos = народ, и от lat. Caedere = убивам).
Геноцид: понятие, дефинирано за първи път от Рафаел Лемкин, при работата му за международния наказателен съд върху конвенцията за престьпления срещу човечеството на ООН от 1948 г. (Член 2).
Лемкин постулира следните параметри на дефиницията на термина геноцид(и) в съответния международен юридически вид:
Геноцид представляват според Член 2: "Действия, които са извършени с намерението да унищожат една национална, етническа, расова или религиозна група като такава напълно, или частично, като:
а) избиване на членове на групата,
б) причиняване на тежки телесни или психически вреди на членове на групата,
в) умишлено създадени условия на съществуване и живот за групата, които ще допринесат за нейното физическо унищожение напълно или частично,
г) въвеждане на мерки, които са насочени да възпрепятстват раждаемостта и размножаването на групата,
д) насилствено отнемане и предоставяне на децата на групата на нечия друга група"
От това се вижда, че:
Tерминът "геноцид", както и самата конвенция 1948, са въведени в конкретния им смисъл само за дефинирането и, съответно чрез това, само за осъждането престъпленията на националсоциализма, престъпленията на режима срещу еврейските и други европейски обшности през Втората Световна война от Хитлерова Германия и идеологията, светогледа на националсоциализма.
За съжаление - и според самия автор и според по-късните изследователи, поради реалностите на периода около и след IIСВ, престъпленията срещу човечеството и масовите убийстава, извършени от марксистко-ленинските режими, вьпреки че са много повече като число и по-разнородни по вид от тези на всяка друга идеология и режим, биват пропуснати в смисъла на дефиницията на геноцид в конвенцията на ООН от 1948.
Този дефицит не е компенсиран и до днес - на международно и национално ниво - като поради това остава и се отразява неслучайно на общата настройка, отношение към престъпленията на марксизма-комунизма - едно повсеместно равнодушие и тендиране кьм омаловажаването на броя, видовете и характера на престъпленията и произвелата ги идеология.
Kултурен Геноцид: в първоначалния текст на конвенцията за осъждане престъпленията срещу човечеството на ООН, подготвен през 1947, съществува самостоятелен член за осъждане на т.нар. "културен геноцид" - "Cultural genocide". Той трябва да осъди "унищожението на особените характеристики на една преследвана група чрез принудително изселване, чрез забрана на националния език и унищожение на езика, вкл. на книгите, литературата и писмените документи, отнасящи се до етноса на групата". В крайния вариант през 1948 г. така дефинирано понятието отпада, защото не е задоволително. Днес с подобно, но по-широко формулирано съдържание, се ползва въведеното понятие "етноцид".
Eтноцид: (от gr. ethnos = народ, племе и lat. caedere = убивам: етноцид) е понятието, дефиниращо умишленото унищожение на език, религия или култура без биологично изтребване на техните носители. Забраната на обучение и говорене на майчиния език или насилственото отнемане на децата на дадена етническа група, представляват типичните, най-широко разпространени в човешката история етноцидни (етноцидални) действия. Според конвенцията на ООН от 1948, осъждаща престъпленията срещу човечеството, етноцид и етноцидни действия са дефинирани юридически като криминално престъпление.
Религиоцид: масово унищожаване на религиозни групи и общества от вярващи по идеологически - политически, идеологически - социални или идеологически - религиозно конкурентни причини.
Политицид: масово убийство на политически групи, които са политически контрахенти или конкуренти на извършващата деянието група.
Икономицид: икономически геноцид - масово унищожаване на група(-и) хора, и отнемане на имуществото им, поради различното им икономическо място или статутa им на собственици, въвеждане на целенасочени икономически и социо-икономически териториални ограничения чрез мерки на насилие, за да се унищожи масово една или повече определени групи хора: марксистко-ленинските режими извършват поради идеологията си най-много престъпления на икономически геноцид - икономицид.
Класов геноцид: масово унищожаване на големи или по-малки групи обществени класи, не отговарящи на, пречещи на, или не приемащи даден класово-политически, социално-политически, идеологически теоретичен светоглед (основна форма и главен брой жертви на геноцидни убийства при марксизма-ленинизма).
Гиноцид: понятието представлява групата масово избивани жени от правителства или отделни идеологически и национални групи (жени са избивани масово експлицитно като група например по време на погромите над евреи и християни през вековете, за да не се раждат повече деца от съответна група, също гиноцид представлява изгарянето на големи групи жени под претекст, че са вещици в Средновековието)

Маркс в Капитала: "Да бъдеш радикален, това означава да изтръгнеш проблема с корена, а корен на всяко зло в човечеството е самият човек."

````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
Речник:

Aлбанци, 1998
Aнгола 1975-1919
Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР 1944-1949
Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992
Балкари 1943-1957
Босненци, Босненски мюсюлмани
Виетнам, 1954-1987
Газ, СССР - смърт чрез газ
Германци/ Насилствено депортирани германци
Балтийски германци
Военопленници в марксистко-ленинска Русия 1941-1955
Военопленници в марксистко-ленинска Югославия 1944
Волжски германци
Източни германци
Концентрационни лагери в ГДР 1945-1952
Полски германци
Румънски германци
Судетски германци
Унгарски германци
Югославски германци
Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)
Глад, Украйна
Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)
ГПУ
Гърци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР
ГУЛаг/ Архипелаг
Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР
Евреи в Украйна 1917-1921
Евреи в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990
Ел Салвадор 1981-1992
Еритрея под властта на марксистко-ленинска Етиопия 1974-1991
Естония под марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941
Етническа чистка
Етиопия, марксистко-ленинска, 1974-1991
Ингуши 1943-1957
Испания 1936-1939
Италианци 1945-1949
Калмики 1943-1957
Кам, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979
Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979
Карачаи 1943-1957
Казаци, Донски 1919
Катин 1940
Квоти
КГБ
Китайци, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979
Китай, марксистко-ленински
Класово убийство
Концентрационни лагери
Концентрационен лагер Омарска
Корея, Северна, от 1948
Кримски татари 1944/45
Kулаци
Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937
Лагери на смъртта
Лаос 1975-1979
Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР
Ленин
Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР
Марксистко-ленински режими
Мао Цзедун
Менгисту Хайле-Мариам, марксистко-ленинска Етиопия 1974-91
Meо
Меcхети, Турци-месхетинци 1944-1948
Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа, 1979-1990
Монголия 1937-1939
Мозамбик 1975-1989
Никарагуа 1979-1990
НКВД
Пущуни
Пол Пот
Полша
Полша, под марксистко-ленински режим
Принудителна колективизация, 1928-1937
Румъния
Собственици
Сребреница
СССР, 1917-1987
Русия, републиканска от 1987-1991
Сталин
Сталинизъм
Сърби, Краина 1995
Терор, политически
Tибетци, 1950-1990
Tигрейци
Tито
Троцки
Украйна, 1929-1931 под съветска окупация
Унгария
Унищожение чрез работа/наказателен труд
Финландски карелци, 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР
Хърватска, 1944
ЧЕКА
Чечения
Чехословакия
Югославия, марксистко-ленинска под Тито 1944-1980
Югославия, след 1991
Библиография