преговори ' 39г.

Първата среща в Кремъл: предварителен обмен на мнения

В Кремъл тримата представителина Германия Рибентроп, Шуленбург и Хилгер са въведени в дълъг коридор, в другия край на който ги очакват Сталин и Молотов заедно с младия руски преводач В. Павлов (предпочетен от самия Сталин). Приемът на райхсминистъра на външните работи, прибиваващ за сключването на договор, в един от кабинетите на Сталин е още едно доказателство, подчертаващо незначителния протоколен статус, в съответствие с който протича неговата визите.
Рибентроп започва горещо да уверява събеседниците си в готовността на Германия за добра воля. Сталин приема това сухо и делово. За разлика от Рибентроп Сталин в хода на преговорите се държи "много естествено и непретенциозно" (Хилгер).
Първият разговор трае от 15:30 часа до 18:30. И двете страни се уверяват една друга в добрите си намерения. Рибентроп подчертава заинтересоваността на своето правителство в "постигането на разбирателство с Русия за максимално дълъг срок". При това - според собствените му твърдения - той се опира "на пролетната реч на Сталин, в която Сталин, по наше мнение, изказва сходни идеи". Това е първото споменаване в този ден на изказването на Сталин на XVIII конгрес на партията от 10 март 1939 г. (там той казва, че опитите на Франция и Англия чрез ненамеса да тласнат Германия на изток в крайна сметка могат да се окажат грешен хода за самите тях) и то звучи като един вид легитимация на гермнския начин на действие от устата на германския представител.
Рибентроп е доволен от засвидетелстваната готовност за преговори от съветска страна и решава да премине направо на същинските въпроси за обсъждане, свързани със съдържанието на допълнителния протокол. Нещо, което е смятал, че ще се случи на втората среща.
По-късно Рибентроп заявява: "Изложих желанието на Адолф Хитлер и двете страни да тръгнат към окончателно съгласие и, разбира се, говорех също за кризисната ситуация в Европа. Казах на руските господа, че Германия ще направи всичко за това, по мирен път да бъде урегулирана ситуацията с Полша и всички трудности, свързани с това, и въпреки всичко иска да постигне дружеско съглашение". Това изказване не е нещо ново и то не може да изненада никой от присъстващите на срещата. То е продължение на линията, която Рибентроп е наредил по желание на Хитлер да се следва от немска страна във воденето на предварителните сондажи. Но ако в по-раншните разговори не е изключена възможността за постигане на мирно решение на полската криза, то сега нещата стоят по съвсем различен начин. Решимостта на Хитлер за започването на война е повече или по-малко очевидна: насрочена е дата за начало на нападението. Опитът от немска страна да се въведе в заблуда съветското правителство за целите на това посещение и да бъдат скрити плановете на Хитлер изглежда по своята същност несравним по наивността си фарс. В същото време такова поведение показва колко малка е била дори в този момент вярата на Хитлер в готовността на Сталин за съучастие. Рибентроп по време на визитата си в Кремъл никак не се чувства като сред единомишленици.
С поведението си в Москва Рибентроп иска да покаже, че военният конфликт с Полша не изглежда като окончателно решение, а само като една от възможностите. Той нееднократно заявява, че Германия се стреми всячески чрез дипломатически средства да урегулира по мирен път конфликта си с Полша. Съветската страна е заинтересована това да стане именно така и предлага за обсъждане идеята за свикване на международна конференция за тази цел, опитвайки се да получи обещанието на Рибентроп, че този път в нея ще участва и СССР. Това не се прави само от страх, че в последния момент всичко за Полша ще се реши на "втори Мюнхен" зад гърба на Съветското правителство, но на практика представлява и логическо продължение на на декларираните нееднократно от Молотов пред Шуленбург позиции. Поведението на СССР съотвества с принципите на така наречената съветска "мирна политика". Едно подобно решение на полската криза ще избави съветското правителство от нежелателно въвличане в полския конфликт, което лесно може да доведе до колизия със съществуващия съветско-полски пакт за ненападение и ще означава конфликт с държавите, гарантиращи независимостта на Полша, каквито се явяват Франция и Англия.
Мерките, които трябва да се вземат от двете страни в случай на военен конфликт с Полша се обсъждат на втората среща. Определена е "демаркационна линия". Тя съответства на директивите на Хитлер относно разграничаването на сферите на интереси и е нанесена на картата от Рибентроп. Линията минава по течението на реките Писа, Висла, Нарев, Сан. Тя не бива да бъде нарушавана от договарящите се страни. Германия заявява, че няма да встъпи в полските земи, важни от стратегическа гледна точка за отбраната на СССР. Борба за част от тези области с цел обезпечаване на преминаването през тях и временното им имползване безуспешно води Ворошилов на преговорите с мисиите на западните държави. Сега същите тези територии са гарантирани на Съветския съюз без всякакви услия от негова страна и вероятно в значителна степен неочаквано.
Това в максимална степен съответства на интересите на Сталин, защото означава мигновенно отслабване на напрежението във военното му положение.
След това се разглеждат Финландия, Прибалтика и Бесарабия. По въпроса за Финландия и Бесарабия се договарят бързо. Повече време отнема определянето на демаркационна линия в Прибалтика. Преминаването й по Западна Двина, което Рибентроп предлага, упълномощен от Хитлер, не може да не предизвика у съветските представители неприятни емоции предивд все още неизбледнелите спомени за боевете, които водят в Прибалтика германските доброволчески отряди. Като добавка към това тази разделителна линия стимулира опасенията на съветската страна, че германския вермахт има намерение в осъществяването на палан "Вайс" да навлезе в Прибалтика. И въпреки това Сталин и Молотов не изразяват никакви принципални възражения против линията по Западна Двина. Единственото разумно обяснение за това може да се търси в предположението, че те в този момент все още не си дават сметка за неограничения обем предложения, изхождащи от Хитлер. По-късно те осъзнават това и като закъснял резултат предявяват още две искания. Първото е свързано с Прибалтика. Това е допълнително искане, свързано с Литва, което Хитлер удовлетворява по-късно, предавайки страната на Съветския съюз по договора за границите и дружбата от 28 септември 1939 г. Второто искане е свързано с Юго-изтока. Това е закъсняло желание по отношение на Проливите, което Молотов изказва в хода на своята визита в берлин през ноември 1940 г. По това време обаче изглеждащата безконечна щедрост на Хитлер секва: сключването на договор със СССР за мораториум вече му е донесъл желаните плодове.
В преговорите от 23 август Сталин настоява в съвестката сфера на интереси да попаднат незамръзващите пристанища в Балтийско море Лиепаи и Вентспилс. За СССР те са с голямо стратегическо значение. По време на преговорите със западните мисии Ворошилов настоява за временна окупация на Лиепаи - по-важното от двете пристанища, разположено в югозападна Латвия, - като важен опорен пункт за съпротивата срещу агресия по вариант №1 (кампания на Запад) и по вариант №2 (кампания срещу Полша). Използването на тези пристанища в случай на война ще помогне на съветския флот да провежда в Балтика крайцерски операции, да организира набези с подводници, да минира райони по крайбрежието на Източна Прусия и Померания и да блокира доставките на желязна руда за Германия от Швеция.
Това, че Сталин иска същите неща, към които се е стремил по време на преговорите с Англия и Франция, и сега в променилата се обстановка, показва съществуването у него на опасения, че въпреки съгласието си за подписване на пакт за ненападение, Германия може да насочи военната си експанзия в източно направление. Рибентроп не може да даде отговор за пристанищата, без да се консултира с Хитлер.
След края на първата среща Рибентроп се връща в послоството "много удовлетворен". Фюрерът дава съгласието си пристанищата да бъдат отстъпени на Сталин. Бързото съгласие кара някои от по-внимателните наблюдатели да направят извода, че Хитлер има намерението в най-скоро време да си върне тези територии по военен път.




Втората среща в Кремъл: съгласуване на документите

Втората среща започва в 22:00 часа. От съветска страна както и по-рано присъстват Сталин, Молотов и преводачът Павлов. Германската делегация се състои от Рибентроп, Шуленбург, Хилгер и ръководителят на правния отдел д-р Хаус.
Атмосферата, която преди това е била официална и сдържана, сега става забележително приятелска. Във воденето на преговорите сега Рибентроп се опира на помощта на Хаус и картите (не особено точни), донесени от него. На тях райхсминистърът излага пред Сталин и Молотов предложенията от немска страна за поделянето на териториите. Тези предложения се обсъждат в последователността на съставните части на пакта - договора за ненападение и допълнителния протокол.
По отношение на пакта за ненападение редакцията на текста не трае дълго, защото по принцип немската страна вече е одобрила съветския проект. Само Рибентроп се опитва да въведе в преамбюла възторжени и високопарни фрази за приятелския характер на германо-съветските оношения, но това е отхвърлено от Сталин, който гледа по-трезво на нещата от райхсминистъра.
Статия I от германо-съветския пакт за ненападение съдържа задължение "за въздържание от всякакво насилие, от всякакво агресивно действие и всяко нападение по отношение една към друга както отделно, така и съвместно с други държави".
В Статия II е приета формулировка различна от тази в съветския проект. Там се говореше за съблюдаване на неутралитет при ситуация, в която другата страна се окаже "обект на насилие или нападение от страна на трета държава", а сега в текста влиза само следното условие - "обект на военни действия от страна на трета държава".
Статия III от съветския проект (за консултации) е разделена по настояване от немска страна на две части - III и IV. Първата от тях повече се отнася към ситуация на война, а втората - на мир. Статия III определя, че "Правителствата на двете договарящи се страни ще останат за в бъдеще в контакт едно с друго за консултации, за да се информират едно с друго за въпроси, засягащи общите им интереси". Консултациите тук не се ограничават само за случаи на "спорове и конфликти" както това беше залегнало в съветския проект на договора. С това Хитлер постига целта си да получи инструмент, който да му гарантира, че Съветският съюз по никакъв начин (например, на основание на предишните си договорни задължения по отношение на Полша и Франция) няма да бъде въвлечен под една или друга форма в предстоящия конфликт.
Нова е Статия IV. В нея пълен израз намира стремежът от германска страна СССР да бъде неутрализиран. Посочва се, че нито една от договарящите се страни "няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна". На практика това означава повторение на Статия I. С нея Германия иска да си гарантира на 200%, че СССР няма да участва в опитите за изолиране на Райха. Рибентроп получава устно обещание от Сталин, че СССР няма да сключи троен съюз с Англия и Франция. Но статията не донася на Хитлер особени изгоди. Напротив, на Германия окончателно се налага ограничение в отношенията й с Япония - неин съюзник и инструмент за обкръжаване на СССР от изток.
В Статия V се посочва, че при възникване на спорове или конфликти между двете страни те ще бъдат разрешавани по пътя на приятелски обен на мнения или при необходимост чрез създаването на комисии.
В Статия VI срокът на действие на пакта е определен за 10 години (с автоматично продължение за още пет години), а не за 5 години както беше предвидено в съветския проект. И накрая Статия VII предписва встъпване в сила на договора "веднага след подписването му", а не след ратификация както това бе залегнало в съветския проект.
И двете страни се отказват от съдържащия се в съветския проект постскриптум, за това че настоящият пакт е действителен само при едновременното подписване на допълнителен протокол. И за Германия, и за СССР е ясно какъв шок ще предизвика дори самия протокол и двете страни намират за излишно да подсилват ефекта, споменавайки за секретни договорености.
Секртеният допълнителен протокол приема формата на отделен договорен текст. Формулировката в началото на протокола, че двете старни "са обсъдили в строго конфиденциален порядък въпросите за разграничаване сферите на двустранните интереси в Източна Европа", го прави не както желае съветската страна "органическа" или "съставна част" на договора, а по-скоро приложение към специално подписано за тази цел съглашение, съдржащо директиви относно трети страни и представляващо по този начин опасност за суверенитета на свободни държави. В следствие на това протоколът справедливо е наричан "юридически неправова акция", "акция, основаваща се не на правото", а "по форма и същност на акцията, обусловена от силата".
Може би този факт е причината Сталин да не запознае с документа нито членовете на Политбюро, нито някого от народните комисари и да не помисля за ратифицирането му. Секретният допълнителен протокол за разлика от пакта за ненападение не се обсъжда нито във Върховния Съвет, нито в правителството. Той никога не е ратифициран и вече по тази конституционно-правна причина остава недействителен.
В първа точка на протокола пише следното: "В случай на териториално-политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Прибалтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва), северната граница на Литва едновременно се явява граница на сферите на интереси на Германия и СССР. При това интересите на Литва по отношение на областта Вилна се признават от двете страни.".
Статия 2 засяга разделянето на Полша:"В случай на териториално-политическо преустройство на областите, входящи в състава на Полската държава, границата на сферите на интереси на Германия и СССР ще минава приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан.
Въпросът, явява ли се за двустранните интереси запазването на една независима полска държава желателно и какви да бъдат границите на тази държава, може да бъде окончателно изяснен само в течение на по-нататъшно политическо развитие.
Във всеки случай, двете правителства ще решат този въпрос в порядъка на приятелско взаимно съгласие."
Посочената граница няма политическа и историческа обосновка, а е продиктувана изключително от военни съображения.
Статия 3 гласи: "Що се отнася до Юго-Източна Европа от съветска страна се подчертава интереса на СССР към Бесарабия. От германска страна се заявява пълната й политическа незаинтересованост в тези области."
И съвсем логично всичко свършва с текста на Статия 4: "Този протокол ще бъде пазен от двете страни в строга тайна.".




Подписването

Сключването на пакта представлява, образно казано, брак "не по любов", а "по сметка". Чисто прагматичният характер на подписването му съвсем ясно личи от нощните и сутришни часове на 24 август 1939 г. в това, че съветските домакини провеждат церемониято за подписването на договора не в подобаваща за случая зала и не в присъствието на широк кръг лица. Нещо повече, те предлагат на гостите във времето, през което се чака изготвянето на чистия екземпляр на текста на договора, който трябва да бъде подписан, да закусят направо в кабинета, в който са се водели и преговорите.
Точно на тази закуска Рибентроп още веднъж споменава, че от германска страна са схванали намека на Сталин в речта му на XVIII конгрес на партията за възможност за промяна на отношенията между двете страни. Сталин, който в началото на преговорите преднамерено пропуска покрай ушите си споменаването на речта му от Рибентроп, сега решава да прояви подобаваща на домакин вежливост по отношение на госта си и отговаря на тази кратка забележка. Павлов превежда думите му така: "Точно такива бяха нашите намерения". Молотов в лакейско свръхусърдие още веднъж подхваща тази тема в заключителния си тост, приписвайки на "вожда" си честта на авторство на идеята: вдигайки чашата, той отбелязава, че "именно Сталин със своето изказване от март, което правилно било изтълкувано в Германия, положил началото на прелома в политическите отношения".
Около два часа сутринта на 24 август двамата министри на външните работи в малкопривлекателния работен кабинет на Молотов в Кремъл подписват датираните от предния ден документи. По желание на Рибентроп на церемонията са допуснати няколко немски журналисти и изпълняващия длъжността на легационен съветник за посолството Андор Хенке. На разговорите след подписването Сталин намеква, че СССР не се нуждае отчаяно от подкрепата на Германия за решаването на кризата с Япония. Съветското контранастъпление от 20 август протича успешно и Сталин не иска да се създаде впечатление, че инициативата за подобряването на отношенията на страната му с Япония чрез посредничеството на Германия изхожда от СССР. Той се изразява така: "Ако Япония иска война, тя ще я получи. Съветският съюз не се страхува от нея и е готов за конфронтация. Ако Япония иска мир, още по-добре!".
За Англия Сталин говори с открита враждабност и презрение, а за английската военна мисия се изказва пренебрежително. Ясно личи разочарованието му от факта, че надеждите му за постигане на споразумение с Англия са останали напразни. Рибентроп се опитва да подсили негативното отношение към англичаните като перефразира изказването на Сталин от конгреса, че Англия се опитва да застави другите да се борят вместо нея.
В обмена на мнения се случва характерен епизод: Рибентроп под влиянието на винните пари доверително намеква, че Англия тези дни предприела нов опит за сондаж по отношение на гермснките намерения. "Типична английска глупава маневра", добавя той. В отговор на това Сталин с тона на всезнаещ ясновидец отбелязва, че "явно става дума за писмото на Чембърлейн, което посланикът Хендерсън връчил на 23 август на фюрера в Оберзалцберг". С това той дава на Рибентроп да разбере, че е информиран за тайните британо-германски отношения по-точно, по-детайлно и по-оперативно от самия немски министър на външните работи.
Сталин не приема сериозно сведенията на Рибентроп за отслабената военна мощ на Франция и Англия. Той се интересува от намеренията на Италия на Балканите и на Германия в Турция. Разясненията на Рибентроп в първия случай са уклончиви, а във втория дилетантски. И тук Сталин е по-добре осведомен от събеседника си.
С одобрение Сталин приема изказването на Рибентроп, че немският народ приветства разбирателството със Съветския съюз. Сталин казва, че вярва в желанието на немския народ за мир. След това спонтанно вдига тост в чест на Хитлер: "Знам, колко силно немският народ обича своя фюрер, бих искал да пия за негово здраве".
Накрая при прощаването Сталин заявява на Рибентроп, че "Съветския съюз възприема пакта много сериозно" и че той, Сталин, "може с честна дума да заяви, че Съветският съюз няма да измами своя партньор". Не е случаен и явно не остава незабелязан факта, че гостът не заявя същото пред домакина си.
Рибентроп съобщава от Москва за успешното завършване на мисията си в тези утринни часове на 24 август по телефона в Берхтесгаден на Хитлер. Това съобщение предизвиква у фюрера пристъп на маниакално-патологично изстъпление, даващо израз на завоевателния му дух. Той блъска с юмруци по стените, държи се като безумец и крещи: "Сега целият свят е в джоба ми!", "Сега Европа ми принадлежи. Азия могат да я задържат в ръцете си другите!". На адютанта си той казва, че това "ще предизвика ефект на избухнала бомба".
На следващия ден в 19:00 часа Хитлер в берлинската имперска канцелария приема заедно с Гьоринг и Вайцзекер лично тържествуващия министър на външните работи. Фюрерът е убеден, че "извършил най-великия подвиг в живота си, който засенчва всичките му предишни успехи във вътрешно- и външнополитически план".
Във времето, в което в Берлин цари радостно оживление, Москва изпада в депресия. На сутринта след подписването на пакта Сталин вероятно напълно осъзнава цялата "драматичност" на взетото от него решение. По неизвестни причини (вероятно по секретна информация от германското посолство, получена чрез подслушването на възторжените изказвания на Рибентроп) той изпада в състояние на крайна неувереност и разяждащи го съмнения, дали Хитлер няма да използва този договор "като палка, с която да изтупа от Англия и Франция нужните му отстъпки".